Анализи
Инфлационният шок е временен, но фискалният риск за България остава
Бюджетният дефицит не може да бъде коригиран само с орязване на разходите, предупреждават експертите
Financial Tribune
Повторна ревизия на прогнозата за средногодишната инфлация в България – от 3,7% на 3,9%, прави лидерът в застраховането на търговски кредити на глобално ниво и у нас Allianz Trade. Очакванията за 2026 г. се влошават, след като през април у нас бе регистриран най-големият скок в цените в региона. Според международния екип анализатори това движение се дължи преобладаващо на шока при горивата и транспорта в резултат на по-високите глобални цени на енергията. Инфлационният ръст е допълнително подсилен от остатъчен натиск след въвеждането на еврото при услугите - ресторанти, настаняване, сферата на развлечения, както и от по-сериозните цени на храните.
„Очакваме средна инфлация от 3,9% през 2026 г. Това е под прогнозата на Европейската комисия от 4,2% и значително под повишените стойности, отчетени през пролетта. Тази прогноза съответства на нашето виждане, че до голяма степен става дума за временен скок, предизвикан от енергийните цени. Той достига пик около средата на годината и се очаква да се успокои през втората половина, когато базовите ефекти при горивата отслабнат.“, се казва в доклада на експертите на Allianz Trade за България.
Според тях развитието на ситуацията зависи от няколко фактора, които трябва да бъдат наблюдавани внимателно. Основният въпрос е дали поскъпването на горивата ще се пренесе към базисната инфлация чрез транспорта и инфлационните очаквания, както и към храните чрез цените на торовете и земеделските култури. Важно е и дали ръстът на заплатите ще доведе до вторични инфлационни ефекти.
Според експертите на Allianz Trade обаче по-сериозният проблем за България е рязкото влошаване на фискалния риск. То настъпва по-бързо от очакваното след момента на присъединяване на страната към еврозоната, когато бюджетният дефицит за 2025 г. достигна 3,5% от БВП, а Европейската комисия вече прогнозира 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г. и предприе стъпки да препоръча процедура при прекомерен дефицит.
„Основните двигатели за дефицита са по-високите заплати в публичния сектор, социалните разходи и нарастващите разходи за отбрана. Но дефицитът не може да бъде коригиран само със съкращаване на разходите. Повечето публични услуги вече са недостатъчно финансирани, така че има ограничено пространство за намаляване, а нов кръг от мерки за икономии би бил политически невъзможен. Ограничаването на разходите и подобряването на събираемостта могат временно да стеснят „дупката в бюджета“, но това само отлага проблема и оставя бюджета уязвим при следващ шок“, обяснява експертите на Allianz Trade.
Според тях устойчивото решение трябва да дойде чрез повишаване на приходите. Това би означавало вдигане на данъците и социалноосигурителните вноски с около 3 процентни пункта от БВП, което през следващите няколко години би могло да свали дефицита до около 1% от БВП и да задържи публичния дълг стабилен – на нива около 30% от БВП.
„България тръгва от толкова ниска база, че дори след подобно увеличение би запазила втората най-ниска данъчна тежест в ЕС, тоест ниското данъчно облагане ще остане конкурентно предимство на страната“, прогнозират анализаторите. „Ключов фактор е и, че българската икономика остана стабилна въпреки политическата динамика и поредицата от парламентарни избори от 2021 г. насам. Растежът не беше блокиран и се задържа на нива от около 3%. България вече има първото си еднопартийно мажоритарно правителство от десетилетия, което слага край на цикъла от повторни избори и би трябвало да подобри перспективите за предстоящите реформи и фискална консолидация“, допълват те.
На тази база експертите на Allianz Trade очакват ръстът на БВП на България да остане устойчив на ниво от 3% през 2026 г. Той ще бъде подкрепен от жилищното строителство, инвестициите във възобновяема енергия и средствата по европейския План за възстановяване и устойчивост. Основният текущ фактор, който обаче остава под наблюдение, е икономическата ориентация на новата администрация, включително подходът ѝ в рамките на ЕС и еврозоната.
„Въпреки умерената прогноза на експертите ни, натрупването на серия от фактори като повишаване на инфлацията и фискалния риск, увеличаване на данъчноосигурителната тежест, административни промени, наред със сериозните динамични процеси в глобалната икономика, е сериозно предупреждение към българските компании. Бизнесът у нас трябва да е особено внимателен към управлението на риска на търговските кредити. Още повече че през последните години имаме устойчива и ясна индикация за удължаване срока на междуфирмените разплащания“, обяснява Камелия Попова управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под търговската марка Allianz Trade. „На фона на толкова променливи в икономическата среда всяка една сделка носи потенциален риск за стабилността на бизнеса. Затова компаниите трябва да търсят експертни и доказани решения в своя защита – внимателна проверка на търговските партньори и основния инструмент – застраховка на търговските кредити“, допълва тя.
