Анализи
Лъчезар Борисов: Инвестициите, отчетени в БВП спадат с 18,1%, трябват спешни мерки
Financial Tribune
Основното предизвикателство пред българската икономика по отношение на основния ни приоритет - членството в еврозоната остава инфлацията. Остават и много други проблеми, които дори са скандални. Това пише в свой анализ публикуван във Фейсбук бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов.
"След години усилия за поддържане на изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната през 2021 г. България успя да стане член на ERM II и на банковия съюз. Повече от 25 години България беше финансово стабилна, спазвайки негласно правилата, наложени от МВФ, и бягайки от най-тъмните времена от управление от 96-97 г. През последните години до 2021 г. темата беше не критериите за инфлация и за бюджетен дефицит, а правно-регулаторната рамка. В този период България заедно с Хърватия успя и стана член на т.нар. „чакалня“, изпълнявайки всичко, включително и реформите. За съжаление след това последва ускорена инфлация в нашата страна, която достигна близо 6 пункта повече спрямо средната за еврозоната, на сравнимо годишно ниво, спрямо нашите партньори от банковия съюз. Към днешна дата това е основното предизвикателството за страната ни да станем част от големите. Няма да коментирам причините и управлението на фиска през последните близо 3 години, които помпаха инфлацията и много макроикономисти не бяхме съгласни с това", посочва той.
"Към днешна дата за членството ни в еврозоната е необходимо да изпълним отново критерия, който изпълнявахме, а именно инфлацията, в рамките на критериите от Маастрихт. Критерият предполага средногодишната инфлация, наблюдавана за период една година преди оценката, да не надвишава с 1.5 процентни пункта тази на трите държави - членки на ЕС, с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност. ЕЦБ го изчислява, като използва изменението на последната налична 12-месечна средна за ХИПЦ спрямо предходната 12-месечна средна. Европа помогна на Хърватия като отдели 3-те държави с най-ниска инфлация да не участват в сравнението. За България това в момента няма как да стане, защото ще ни трябват минимум два пъти повече държави, които трябва да бъдат отделени. За да съм честен предстои понижаване на темповете на инфлация на страната ни, но не и понижаване на индекса, нещо което чух снощи по електронните медии от високопоставени източници. Цените няма да паднат, но на база на понижаване на цените на производител, изхождайки от работата на парламента, и моделите, с които разполагам и съм разработил, няма да има срив. Няма да има понижаване на цените в България. Темпът на намаляване на инфлацията ще се случи в рамките на около 4-6 месеца. В този контекст държа да отбележа - далече сме от еврозоната, освен ако дипломацията не измисли по-нов подход, различен от този за Хърватия. За да не съм голословен ще цитирам последните данни на Европейската комисия за България. Това, което виждам в интернет, сочи допълнителна инфлация от около 3.4% през 2024 и 2.5% за 2025 г. Няма как!!!! Няма как да изпълним така критерия от Маастрихт и през двете години. Забравете за еврозоната!!! Без тежко политическо решение от Европа, ще си стоим близко до границата със Свиленград, но от другата страна на Капитан Андреево", обяснява Борисов.
"И още нещо, знаете ли какво стана с БВП за 2023 г?
Ще ви кажа! Инвестициите, които се отчитат в структурата на БВП, е т.нар. бруто капиталообразуване. Ами през 2023 г. този показател сочи спад от 18.1% в реално изражение. Задълбоченият анализ, въпреки европейските фондове, сочи задържане на капиталовите инвестиции, но запасите на българските предприятия са изчерпани. Те вече работят на мускули. Губим икономиката ни, идват лоши времена. Основният ни търговски партньор – Германия е в лоша кондиция. Остава ми само да се помоля на думите казани от патриарха „Пътят не е към доброто, пътят е доброто“. Необходими са спешни усилия за инвестиционната и бизнес среда. Необходим е реформаторски екип, който да ни измъкне от кризата", посочва икономистът.
