Анализи
Людмила Елкова БНБ: Дупката в бюджета напомня 2022 г., тогава Асен Василев я покри като обезкърви Енергетиката
Financial Tribune
Очертаващият се дефицит в Бюджет 2025 от 12 млрд. лева не трябва да изненадва никого, особено - тези, чиито политически решения са довели до увеличаващата се дупка в държавните финанси. Това заяви в студиото на Money.bg членът на Управителния съвет на Българската народна банка Людмила Елкова.
Тя беше категорична, че разходите - били те за заплати, пенсии или социални плащания, „не могат просто да бъдат увеличавани, защото на някой му се иска“.
„Аз много години съм изкарала в Министерството на финансите и такова чудо без финансова обезпеченост да мине закон, нямам спомен да е ставало. Искам да разбера кой поименно как и защо одобрява тези финансови обосновки и кой в Народното събрание гласува за тях - и защо тези хора сега са изненадани“, каза още Елкова.
Deja vu
По думите ѝ ситуацията от последните дни напомня тази от есента на 2022 г., когато тогавашният служебен финансов министър Росица Велкова обяви, че се очертава над 6% дефицит: „Тя обясни откъде идва той - по никакъв начин не беше свързан с желанията на отделни първостепенни разпоредители да харчат повече или просто да искат повече. Следвайки политиките, сборът от приходите и разходите беше минус 6 млрд. над това, което бяха предвидили“.
Тя напомни, че към Велкова тогава се изсипаха „всевъзможни обвинения за това, че всява паника“ и затова министърът в крайна сметка не внесе проектобюджет, а беше удължен действащият.
„В крайна сметка дойде Асен Василев като финансов министър и тогава се случи това, което го знаем и го помним - въпросните 6 млрд. бяха намерени, като беше тотално обезкървена енергетиката“, подчерта членът на УС на БНБ.
По думите ѝ 800-те милиона лева, заделени във Фонда за електроенергийна сигурност са били „прибрани обратно в бюджета“ и така и не са се върнали обратно - въпреки изричното решение на Народното събрание. Сега в резултат няма ресурс, с който да се балансират цените при излизане на домакинствата на свободния пазар.
Още 3 млрд. са били отрязани от капиталовите разходи.
„Дефицитът грубо казано се върза в рамките на сакралните 3%, но това нанесе щети, които са по мое мнение дългосрочни - на един цял сектор, който е абсолютно структуроопределящ за икономиката“, категорична беше Елкова.
Елкова допълни: "Тъй като структурно нищо не се е променило - продължава увеличаването на разходите с никакво увеличение на приходи, тази тенденция продължава да се задълбочава. Тази година виждаме, че въпросните 6 милиарда от преди година и нещо вече са 12 млрд.".
Какво трябва да се направи?
Според нея мерките, които трябва да бъдат предприети, „са непопулярни до една“, а макар министър Людмила Петкова да не ги спомена преди седмица, вече из различни сайтове се появяват слухове:
Увеличаване на ДДС на 22-23%, като даже максималната възможна ставка от 25% "не е изключена".
Увеличение на осигуровките с 5 процентни пункта.
Още по-драстично свиване на капиталовите разходи.
По думите ѝ в случая най-големият проблем е, че евентуалният скок на данъчните ставки „ще се случи в 12 без 5“, а такава липса на предвидимост ще удари особено силно при вече изготвени корпоративни бюджети.
Допълнителен проблем е, че за инвестиции извън задължителното национално съфинансиране по европроектите „не можем да говорим от години наред“ - а безкрайният строеж на АМ "Хемус" и колапсът на ВиК системите в половин България са показателни за това, че „растеж без инвестиции не е възможен“.
В същото време, „вече няма ход назад по отношение на доходите“ - включително заради натиска, на който е подложен частния сектор по линия на пазара на труда.
Затова според Елкова „трябва да прегледаме ефективността на публичните разходи генерално - сигурност, социални и здравни услуги. Хората в администрацията трябва да са мотивирани и добре платени, а единственият начин това да стане, е да се оптимизира, може би – радикално“.
