Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Анализи
  3. Михаил Кръстев: От отличник по публични финанси, сега страната ни гони дефицит под 3%, без да знае откъде може да го компенсира

Анализи

Михаил Кръстев: От отличник по публични финанси, сега страната ни гони дефицит под 3%, без да знае откъде може да го компенсира

Михаил Кръстев: От отличник по публични финанси, сега страната ни гони дефицит под 3%, без да знае откъде може да го компенсира - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

Има откровени притеснения за това дали заложените параметри в бюджетната рамка ще се осъществят. Говорим за прогнозируемото нарастване на БВП с 1,8%. Знаем, че прогнозата на БНБ в началото на годината беше за 0,1%, а след това нарасна до 1% в края на тази пролет. Всички рейтингови агенции, които изчисляват показателите на българската икономика, не дават повече от 1,4% ръст през тази година. Залагането на 1,8% ръст на БВП е по-скоро оптимистично, по-скоро нереализуемо, и това може да доведе до цялостни проблеми с финансовата рамка. Това посочва в анализ за БГНЕС икономистът Михаил Кръстев.

Също така нарастването на приходите в оставащите пет месеца до края на годината биха могли да бъдат окачествени като оптимистични. Първо, защото половината година е минала. Второ, защото ние не видяхме нарастване на събираемостта от данъци и при предишното управление на Асен Василев, независимо като служебен или редовен министър, и при предишното оглавяване на НАП от Румен Спецов. Имаше номинален растеж на събираемостта, но той беше съобразен с инфлацията.

Сега, обаче, се намираме в друга ситуация, в която темпът на инфлацията намалява. Намираме се в една друга ситуация, когато дори може да бъде отбелязана дефлация. Това са все по-малко приходи от ДДС и други ставки в бюджета. Залагането на много по-оптимистичен вариант с много по-висока събираемост до края на годината е нещо, което може да счупи бюджетната рамка.

Не се прави също така никакъв опит за решаване на трайно наследените проблеми на фиска. Проблемите, които водят до този дефицит, независимо дали той ще бъде 3 %, 5 % или 6 %.

Този бюджет представлява моментната визия на финансовото министерство под управлението на Асен Василев и този Министерски съвет. Големият проблем е свързан с нерешаването на нито един от казусите, свързани с надутата разходна част в бюджета и недостатъчната приходна част в него. Говорим най-вече за социални разходи. 2019 г. беше последната нормална година, предпандемична. Тогава бюджетът на НОИ беше около 10 млрд. лв. Това са парите за пенсии и дупката в него на практика беше около 5 млрд. лв., която се дотираше от централния бюджет. Нашите осигуровки стигаха за половината от пенсиите, останалата част се плащаше от държавния бюджет. В момента, след последната актуализация на пенсиите след швейцарското правило, което е заложено в закона, бюджетът на НОИ нарасна до 19 млрд. лв., или имаме 90% увеличение на този бюджет в рамките на 4 години. Няма откъде да се намерят тези пари! Всъщност дупката в бюджета на НОИ продължава да расте не само като абсолютна стойност, но и като процент на това, което събираме като осигуровки, и това, което дължим за изплащането на пенсиите.

Нещо повече - тези промени са заложени в закони. През 2024 г. предстои нова актуализация на пенсиите. Съответно беше вкаран механизъм за изчисление на минималната работна заплата. Това също е записано в закон, който също предстои през 2024 г., ако този закон не се промени. Това допълнително товари бюджета. Говорим за социални разходи, които са вкарани в нормативната уредба на България. За да бъдат отменени, трябва да бъде променен закона. За да бъдат ограничени тези разходи, трябва да се поеме политическа отговорност. Ако това не бъде направено, всеки един проблем, който успеем да замажем през 2023 г., независимо откъде намерим пари, ще се мултиплицира, дори ще се усложни през 2024 г. Говорим за милиарди, с които ще трябва да се справя държавният бюджет през всяка следваща година все по-трудно.

Когато харчиш повече, отколкото изкарваш, се налага емитирането на допълнителен дълг. Намираме се в изключително неприятна ситуация за емитиране на дългове. Ще дам следния пример. В началото на 2023 г. българската държава трябваше да осъществи емисия на дълг, за да погаси падеж на стар дълг от 2016 г. Падежът по стария дълг от 2016 г. е с доходност, т.е. лихва, която държавата трябва да плати в рамките на малко над 2%. През 2023 г. последната дългова емисия, с която ние на практика погасяваме старите си задължения, е с доходност 5%. Това означава, че ако искаме да рефинансираме кредит, ние го рефинансираме при двойно по-лоши условия, отколкото сме взели самия кредит.

Другият начин за набавяне на тези средства, които са необходими за покриването на дупките в бюджета, е увеличение на данъчната тежест. Не можем да очакваме, че българската икономика на фона на икономиката на еврозоната, която се намира в техническа рецесия, ще продължи да расте с темповете от предишните години, ще продължи да расте толкова много, че ще успее да компенсира тези дупки в бюджета. Напротив, емпирично се доказва и през миналата, и през по-миналата година, че това не се случи. Няма да се случи през 2023 г., няма да се случи и през 2024 г.

От държава, която беше отличник по публични финанси и по дисциплина, се превръщаме в държава, която се опитва да се нагоди в под 3% дефицит, без да има представа откъде може да компенсира този дефицит.

Анкети