Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Анализи
  3. Ще обявят ли Г-7 мерки срещу „икономическата принуда“ на Китай?

Анализи

Ще обявят ли Г-7 мерки срещу „икономическата принуда“ на Китай?

Ще обявят ли Г-7 мерки срещу икономическата принуда на Китай? - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

Г-7 планира да стартира схема за партньорство за диверсификация на веригите за доставки тази година, казаха финансовите министри на групата след разговорите в Япония преди голямата среща на върха, която ще се състои следващата седмица - 19-21 май в Хирошима, Япония.

Министрите не цитираха пряко желанието да се намали зависимостта от търговията с Китай или Русия като мотивация за инициативата, която се фокусира върху технологиите за чиста енергия.

Според запознати източници, обаче лидерите на страните от Групата на седемте (G7) се готвят да  обсъдят опасенията си относно използването на „икономическа принуда“ от страна на Китай в сделките на азиатската държава в чужбина. Това ще бъде част от съвместно изявление на Г-7 следващата седмица, според служител, запознат с дискусиите, предава Ройтерс.

Изявлението, което вероятно ще бъде част от заключителното комюнике, се очаква да бъде съчетано с по-широко писмено предложение за това как седемте развити икономики ще работят заедно, за да се противопоставят на „икономическа принуда“ от всяка държава.

От друга страна Съединените щати водят натиск за контрол върху износа на компоненти за чипове към Китай, като се позовават на опасения за националната сигурност, а министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън посочи предстоящи шокове в световната икономика.

Страните от Г-7, които освен САЩ и Япония включват още Канада, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство, са тясно свързани икономически с Китай, най-големият износител в света и ключов пазар за много от компаниите на седемте държави.

Миналия месец Китай нарече изявление на външните министри на Г-7, което засяга подобни теми, „пълно с арогантност, предразсъдъци срещу Китай" и подаде жалби до тазгодишния домакин на Г-7, Япония.

По време на тридневната среща на Г-7 в Ниигата, Япония (11-13 май 2023 г.)

Тридневната среща в град Ниигата се състоя броени дни преди лидерите на групата от големи развити икономики, която включва също Франция, Германия, Великобритания, Канада, Италия и ЕС, да се съберат в Хирошима.

„Последствията от войната на Русия срещу Украйна и прекъсванията, причинени от пандемията, показаха ясно значението на диверсифицираните и устойчиви вериги за доставки“, каза министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън пред репортери след предварителната среща на Г-7 в Нииката, която приключи днес.

Японският министър на финансите Шуничи Сузуки също каза, че ковид-пандемията е разкрила „недостатъка на твърде голямата концентрация на веригите за доставки на едно място“.

В съвместно изявление министрите на финансите и ръководителите на централните банки от Г-7 заявиха, че се надяват да стартират партньорството в сътрудничество със Световната банка „най-късно до края на тази година“. Схемата, наречена RISE ( Resilient and Inclusive Supply-chain Enhancement) се основава на насоките, публикувани през април, и ще предложи на заинтересованите развиващи се страни „финанси, знания и партньорства“. В какъв размер ще бъдат средствата изразходвани за програмата все още не ясно.

Подкрепата за Украйна и отношенията на Г-7 с Китай се очаква да бъдат водещи и в дневния ред на срещата на върха на 19-21 май, заедно с ядреното разоръжаване и действията срещу климатичните промени.

След приключване на настоящите преговори в Ниигата, министрите потвърдиха ангажимента си за санкции срещу Русия и казаха, че работят заедно за прилагането им, но не обявиха никакви конкретни нови стъпки за справяне с избягването на санкции.

„Ние, заедно с международната общност, увеличихме нашия ангажимент за бюджетна и икономическа подкрепа за Украйна за 2023 г. и началото на 2024 г. до 44 милиарда долара“, се казва в изявлението им. Общата сума е нараснала от цифрата, дадена от G7 през февруари от 39 милиарда долара за 2023 г.

Те също така подчертаха необходимостта от укрепване на финансовата стабилност след неотдавнашните сътресения в банковия сектор, като казаха, че техните правителства „са готови да предприемат подходящи действия“.

Припомняме, че три регионални банки в САЩ се сринаха от началото на март, предизвиквайки паника сред клиентите и катаклизми за акциите на средно големи институции.

Докато се заричаха да „се справят с пропуските в данните, надзора и регулациите в банковата система“, финансовите ръководители заявиха все пак, че „нашата финансова система е устойчива“.

Ръководителите на МВФ, ОИСР и Световната банка също присъстваха на преговорите в Ниигата, заедно с финансовите министри от Бразилия, Индия и Индонезия.

Дискусиите бяха частично засенчени от съпротивлението с тавана на дълга на САЩ, тъй като най-голямата икономика в света е изправена пред първия си фалит. Бюджетната служба на Конгреса заяви в петък, че страната може да изчерпи парите си, за да плати финансовите си задължения до 15 юни, ако законодателите не успеят да се споразумеят за сделка за повишаване на текущите лимити на държавните разходи.

Анкети