В първите години след Освобождението: 47% от разходите на хората са отивали за храна

На 4 юни 1880 г. второто Народно събрание на България приема закон, с който се създава националната валута лев = 100 стотинки = 1 френски франк. Левът е паричната единица на България, емитирана от Българска народна банка. Разделя се на 100 стотинки. Името му произхожда от „левъ“, остаряла форма на думата лъв, употребявана през XIX век.

Левът е приет за българска парична единица малко след Освобождението, когато на 4 юни 1880 година е приет Закон за правото на резание монети в Княжеството, а на следващата година са отсечени и първите монети.

Българите никога не са били особено богати и са имали относително нисък стандарт на живот. „Да се проследят цените в годините около Освобождението не е лесно. До 1887 г. няма официални данни за цените и това наложи да обиколя 57 музеи и архиви, да проуча съхраняваните там над 1000 търговски тефтера и да събера над 46 хил. цени на стоки между 1750 и 1886 г. Осреднихме по акуратен начин цените и приложихме най-съвременни методи на Евростат, за да получим крайната картина на инфлацията, индекса на потребителските цени", разказа доц. д-р Мартин Димитров, доцент в катедра „Социология“ на СУ „Св. Кл. Охридски“, цитиран от „24 часа“.

По думите му това първо проучване показва, че за храна дедите ни са отделяли около 47% от всичките си разходи. Любопитното обаче е, че и според следващите изследвания от 1925, 1928, 1939 г. чак до средата на 80-те години на миналия век за храна отиват 45, 46, 47% от домакинския бюджет, никога под 43. Като прибавим разходите за алкохол, цигари и облекло, делът им заедно с храната може да стигне 65-70% от бюджета за най-важните всекидневни потребности, без които не може.

Мислим си, че шопската салата я е донесъл хан Аспарух, но в действителност се е появила чак през 60-те години като творение на „Балкантурист”. Сигурно ще се учудите, но докъм 20-те и 30-те години на миналия век българите не изчакват доматите да узреят, а ги консумират зелени в туршии, обясни Иванов.

„Със сигурност си спомняте Рада Госпожина от „Под игото” - младата учителка в едно не много голямо селище. Та според Иван Вазов Рада Госпожина получава през 1876 г. 1000 гроша учителска заплата. В наше време обаче, ако към тези тогавашни 1000 гроша, равни на сегашни 18 лева, приложим темповете на инфлация от 1876 г. до 2020 г., Рада Госпожина би трябвало да получава 1280 лв., но не за месец, а годишно. Докато месечната заплата на учител през 2020 г. е 1459 лв., или 17 508 лв. годишно“, сподеря още експертът.