Анализи
Икономисти влязоха в спор: Каква е реалната разлика в благосъстоянието на домакинствата от САЩ и Европа
През 2025 г. БВП на глава от населението в Мисисипи, най-бедният щат в САЩ, достига близо $55 000, като показателят е почти равен с този на най-голямата икономика в Европа - Германия
Financial Tribune
На фона на редица предизвикателства за икономиката в световен мащаб и редица проблеми, произтичащи от няколко размирни региона на планетата, икономисти от два континента влязоха в спор за разликите в благосъстоянието и богатството на домиканствата от Европа и САЩ.
Германия и Европа са имали и по-славни времена пише „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Изданието се фокусира върху дебат между икономисти, подчертаващ, че в това отношение разликата между Стария континент и Съединени американски щати е по-голяма, отколкото мнозина европейци искат да признаят.
Какво ще стане, ако европейците осъзнаят колко бедни са? Този провокативен въпрос на колумнист от „Уолстрийт джърнъл“ предизвика оживен трансатлантически дебат сред икономистите. Пол Кругман защитава Европа, а други анализатори му опонират.
В основата стои въпросът колко голяма е реално разликата в благосъстоянието между САЩ и Европа. Дебатът не възниква случайно. Месеци по-рано именно американският щат Мисисипи попадна във фокуса на вниманието.
Регионът има репутацията на най-бедния в САЩ. Сред американците съществува дори подигравателното клише, че „не би искал дори мъртъв да висиш на оградата там“, което добре илюстрира предразсъдъците към южния щат.
През изминалата година икономическата продукция на глава от населението в Мисисипи достига почти 55 000 долара. Това е по-малко, отколкото във всеки друг американски щат, но въпреки това показателят е по-висок от този на Франция, Италия и Обединеното кралство, а почти се изравнява с Германия. Самата идея, че Мисисипи може да е толкова богат, колкото Германия, звучи провокативно. Ако Германия беше американски щат, според този критерий за благосъстояние – БВП на човек от населението – тя би се наредила едва на 49-о място.
Именно върху това се фокусира Кругман: „Европа просто не е бедна в смисъла, в който Мисисипи е беден. Нещо повече – по много показатели, а вероятно и по най-важните, Европа напълно се мери със Съединените щати.“ Това е основният извод в поредица негови колонки по темата.
Много европейци се чувстват уверени в тази теза, когато виждат занемарените градски центрове в американските мегаполиси, докато в старите европейски градове се редят исторически и внушителни сгради, пред които е пълно с туристи. Често обаче се пропускат богатите американски предградия, където луксозните имения с площ от по 700 квадратни метра показват друго лице на страната. Райони като Лаудън Каунти, Фолс Чърч и Феърфакс Каунти край Вашингтон отчитат доход на глава от населението над 150 000 долара.
Разликата между Европа и САЩ изглежда по-малка, ако БВП се измерва не в текущи долари, а чрез паритет на покупателната способност. Така статистиците се опитват да отчетат разликите в цените и жизнените разходи. Тъй като много стоки и услуги в Европа са по-евтини, сравнението става по-благоприятно за европейците. Разликата между САЩ и Германия в БВП на човек тогава не е около 30 000 долара, а приблизително 20 000. При такъв подход Германия вече би изглеждала по-богата от Флорида и не би попадала сред бедните южни щати.
Според икономиста Луис Гарикано подобни сравнения също имат слабости. Те подценяват ръста на производителността в сектори, където цените спадат. Именно това се случва често при силна конкуренция. Гарикано дава пример: ако Америка произвежда двойно повече софтуер, а цената на всяка единица пада наполовина, стойността на продукцията изглежда непроменена, въпреки че реалното количество е нараснало двойно.
Затова повечето икономисти работят с постоянни цени и измерват реалния растеж на производството. А именно в технологичния сектор американската икономика бележи най-силен напредък. Измерено по обем произведени стоки и услуги, САЩ вече са оставили Европа назад.
В основата на всичко стои производителността. Самият Кругман пише: „Производителността не е всичко, но в дългосрочен план е почти всичко. Държавите стават богати, като увеличават производителността на труда.“
Той обаче подчертава, че БВП не е единственият критерий за качество на живота. Това съвпада с разпространеното европейско усещане: каква е ползата от по-висок БВП, ако животът е по-кратък, по-несигурен и социално по-труден?
Мисисипи често служи като аргумент. Продължителността на живота там е около 73 години, докато в Германия достига приблизително 81. Детската смъртност и нивата на насилие също са по-високи. Германците четат по-добре и по-рядко стават жертви на убийства.
Тази картина обаче също се поставя под съмнение. Икономистът Тайлър Коуън посочва неудобен контрааргумент: в Европа абсолютният брой смъртни случаи вследствие на горещини е по-висок от броя на хората, загинали от огнестрелно оръжие в САЩ. Сравнението не е напълно коректно, тъй като Европа е по-възрастна и по-голяма като население, а рискът от въоръжено насилие на човек остава по-висок в Америка. Въпреки това тезата показва, че качеството на живот има много измерения.
Друг аргумент на Кругман е, че американското богатство е по-неравномерно разпределено. Значителна част от печалбите отива при най-богатите. Той обаче пропуска, че данъчната система в САЩ е силно прогресивна и преразпределя значителни средства. Въпреки това, според статистика на Организация за икономическо сътрудничество и развитие от 2021 г., медианният доход след данъци и социални трансфери в САЩ е с около 30% по-висок от този в Германия.
Европа субсидира много по-силно образованието, детските грижи и обществения транспорт, което поддържа стандарта на живот на хората с по-ниски доходи. Това обаче струва скъпо. В големите европейски държави, където данъчната тежест вече е висока, все по-често се обсъждат нови увеличения на данъците, включително в Германия.
Колумнистът на „Уолстрийт джърнъл“ Джоузеф Стърнбърг отбелязва, че европейските социални държави все още успяват да прикриват реалния мащаб на изоставането, като осигуряват сравнително комфортен живот на избирателите. Така връзката между икономическия успех и личното благосъстояние става по-малко видима, а политическият натиск за реформи отслабва.
Основната теза на Кругман може да бъде обобщена така: „Нищо не е чак толкова драматично.“ Според него нарастващата разлика между САЩ и Европа се дължи основно на американския технологичен сектор и на няколко свръхпродуктивни компании. Америка изглежда по-богата, защото статистиката отчита повече технологични продукти. Европейците обаче купуват същите iPhone, следователно технологичното предимство не влияе толкова силно върху стандарта на живот.
Гарикано категорично не е съгласен. По думите му американските технологични компании повишават заплатите и в други сектори. Средният доход на служител в Meta достига 388 000 долара. Тези хора могат да си позволят скъпи услуги, ресторанти и лични треньори.
Американците също така печелят повече от ръста на фондовия пазар. Акциите на Nvidia са поскъпнали с 1370% за последните пет години, а индексът S&P 500 е нараснал с 80% за същия период. Според Gallup 63% от пълнолетните американци притежават акции или индексни фондове, докато в Германия делът е около 20%.
Технологичното предимство следователно не е просто статистически ефект. То създава високи доходи, богатство, данъчни приходи и нови възможности за инвестиции, които влияят и върху останалата икономика.
Microsoft, Apple и останалите компании от групата „Великолепната седморка“ печелят толкова много, че могат сами да финансират следващата технологична вълна: изкуствен интелект, чипове, облачни услуги и дигитални платформи. Именно това ги отличава от индустриалните гиганти на миналото.
