Анализи
Влизаме в процедура по свръхдефицит: Какво означава това за българските граждани
Financial Tribune
От началото на юни България се очаква да влезе в процедура по прекомерен дефицит заради надхвърляне на лимита от 3% бюджетен дефицит спрямо БВП, заложен в Маастрихтските правила.
Според предварителните данни за 2025 г. бюджетният дефицитът достига 3,5% от БВП, при 3,0% година по-рано. В същото време държавният дълг на България нараства от 23,8% от БВП през 2024 г. до 29,9% през 2025 г.
Процедурата по прекомерен дефицит не означава фалит, но е сериозен сигнал, че публичните финанси излизат извън рамката на устойчивата бюджетна дисциплина. На практика страната ще бъде поставена под засилен фискален мониторинг от страна на европейските институции и ще трябва да представи план за ограничаване на дефицита и стабилизиране на разходите.
Това поставя държавата пред труден избор: или да ограничи разходите, или да увеличи приходите, или да продължи да финансира дефицита с нов дълг. И трите решения имат цена, която в крайна сметка се поема от гражданите и бизнеса.
„Процедурата по свръхдефицит не е просто административна мярка от Брюксел. Това е предупреждение, че държавата харчи повече, отколкото икономиката може устойчиво да понесе. Когато дефицитът се превърне в навик, дългът започва да расте бързо, а сметката винаги се плаща от хората — чрез данъци, инфлация, по-скъпо финансиране или по-малко публични услуги“, коментира Макс Баклаян, основател на Tavex и финансов експерт.
„Държавният дълг често звучи като далечна статистика, но всъщност това е бъдещ доход, който вече е похарчен. Колкото повече дълг се трупа днес, толкова по-малко свобода ще има утре — за инвестиции, за по-ниски данъци, за по-добра инфраструктура и за реално увеличение на доходите. България все още има сравнително ниска дългова тежест спрямо много държави в ЕС, но точно затова е важно да не пропуснем момента, в който тенденцията започва да се обръща“, допълва Баклаян.
За гражданите ефектът от подобна процедура няма да се усети като еднократно събитие, а като по-дълъг период на ограничена бюджетна свобода. Възможни са замразяване или по-бавен ръст на заплатите в публичния сектор, ограничаване на част от разходите, отлагане на проекти и по-строг контрол върху новите ангажименти на държавата. Ако дефицитът продължи да се финансира чрез нови заеми, това може да доведе и до по-високи разходи за обслужване на дълга в бъдеще.
Експертите посочват, че в подобна среда финансовата грамотност става още по-важна. Гражданите трябва да разбират не само личните си финанси, но и как държавните решения влияят върху покупателната способност, данъците, инфлацията и дългосрочната икономическа стабилност.
„Затова създадохме дългов калкулатор на България, чрез който всеки може да следи индикативния размер на държавния дълг, дълговата тежест спрямо БВП и как публичният дълг се разпределя като тежест върху домакинствата„, допълва Макс Баклаян.
Калкулаторът е достъпен тук: https://app.valuekeeper.bg/
