Анализи
Велкова: Всички международни макропрогнози за България показват понижение
Financial Tribune
„Няма как вътрешното потребление да не се свие. Фирмените приходи са силно зависими от износа за страните от еврозоната и вероятно ще намалеят, което ще доведе до забавяне на растежа на работните заплати, както и на заетостта. В петък и ЕК понижи прогнозата си за растежа на БВП на България от 2,3 на сто на 1,1 на сто за 2023 г.“, коментира в интервю за „24 часа“ служебният министър на финансите Росица Велкова.
По отношение на актуалните в момента преговори между партиите в Народното събрание за бюджета за следващата година, министър Велкова казва, че в Министерството на финансите са остойностени всички предложения, които се дискутират от тях, за да може при съставяне на редовно правителство да бъдат предоставени готови разчети за обсъжданите политики.
„Например, общият прогнозен ефект на мерките, които предлагат от БСП, възлизат на около 4,8 млрд. лв., което би влошило фискалната позиция на дефицит от 9,4 на сто от БВП. Общият прогнозен ефект на мерките, предлагани от "Продължаваме промяната", са за 3,6 млрд. лв. и дефицит 8,7 на сто от БВП“, допълва Велкова.
Във връзка с обвиненията на „Продължаваме промяната“, че МФ залага занижени прогнози за приходите, финансовият министър обобщава, че „всички международни и български организации, които разработват макропрогноза за България, правят ревизии на оценките си в посока на понижаване“.
Тя обяснява, че „Продължаваме промяната“ правят изчисления за номиналния размер на БВП на базата на най-оптимистичния ръст от 3 на сто, обявен в прогнозата на МВФ. Но в прогнозата на МВФ номиналите са съвсем различни от представените от ПП, а именно 157,3 млрд. лв. за 2022 г. и 170,46 млрд. лв. за 2023 г. В презентацията си ПП посочват числата 165,2 млрд. лв. за 2022 г. и 181,1 млрд. лв. за 2023 г. При актуализацията очакваният БВП е 150,5 млрд. лв., от ПП правят изчисления за очакван номинал на БВП за 2022 г. в размер на 165,2 млрд. лв. на базата на реалния ръст от прогнозата на МВФ, вземат инфлацията от прогнозата на МФ за 2022 г. и изчисляват ръст на БВП от 14,7 млрд. лв. По думите на министъра при тези сметки би следвало да реализираме допълнителни данъчни приходи за 2022 г. от 5,3 млрд. лв. над актуализацията, но отчетните данни до края на годината говорят за преизпълнение в милиони, а не в милиарди.
По темата за присъединяването ни към еврозоната Росица Велкова е на мнение, че от встъпването на служебното правителство е ускорена работата по изпълнение на поетите ангажименти от присъединяването ни в „чакалнята“ на еврозоната.
Според нея решението на парламента допълнително даде легитимация пред европейските партньори и комуникацията с тях се засили. По широко дискутирания въпрос за необходимостта от анализ за ползите и вредите от еврозоната, министър Велкова казва, че работната група още не е представила доклад.
„Смятам, че такъв анализ не е нужен при положение, че парламентът с конституционно мнозинство взе политическото решение и даде мандат на правителствата оттук насетне да работят за присъединяване на страната ни към еврозоната от 1 януари 2024 г. Важното е при такава политическа воля енергията, експертизата и усилията да са съсредоточени върху практическата подготовка, защото трябва за кратко време да се свърши много, много работа“, заявява служебният министър на финансите.
