Мрежата
Асен Василев: Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати
„Прогресивна България“ иска да ни върне обратно към философията на евтиния труд и „капковото напояване“ за работещите. Това е пагубно, посочва той
Financial Tribune
От профила във Фейсбук на лидера на ПП и бивш финансов министър Асен Василев:
Гълъб Донев току-що обяви, че работещите на минимална заплата ще получат 30 евро на месец по-малко по новата „прогресивна“ формула, отколкото по формулата, която приехме през 2022 г. Пак с 30 евро на месец намалиха и всички пенсии, отпуснати след 1 юли. За да не се чувстват пренебрегнати другите работещи, планират да вдигнат и максималния осигурителен доход на 2 400 евро. Нито дума за увеличение на правата, които стоят срещу по-високите вноски. Явно след пенсионерите и майките работниците са новите олигарси.
Тук вече не става въпрос за наследство, а за управленска философия. Прогресивна България иска да ни върне обратно към философията на евтиния труд и „капковото напояване“ за работещите. Това е пагубно. Вижте защо:
Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати.
Тук стигаме до основната причина за съпротивата срещу вдигането на минималната работна заплата: смяна на мисленето и модела, на който беше изградена голяма част от бизнеса в България към 2021 г. Евтин труд. Няма богата държава с евтин труд и ниски заплати. Разбира се, че срещу по-доброто заплащане на труда трябва да стои по-висока производителност, но както е видно от данните, България все още не е даже на средноевропейските съотношения на заплащане/производителност. Да не говорим за съседните Румъния и Гърция или за Полша и Германия.
Винаги ще има кой да предложи по-ниска цена на база евтин труд. Доскоро беше Азия. След няколко години ще дойде ред на Африка. Успехът на българския бизнес и развитието на българската икономика минават през по-добър продукт и по-висока производителност. Повишаването на производителността обаче е основно задача на работодателя: по-ефективен производствен процес, по-добра механизация/автоматизация, по-добър бранд, а не конкуренция на база на най-ниска цена.
Това се доказва и от един много прост ежедневен пример: български работник се качва на самолета от София до Франкфурт и изведнъж производителността на труда му скача от 20 евро на час на 73 евро на час. Нито е придобил нови умения, нито си е сменил навиците и мисленето за двата часа полет. Просто работи при по-добър производствен процес с по-добра механизация и автоматизация.
