Автомобили
Норвегия е световен лидер по брой електромобили - делът им може да достигне 100% до 2025 г.
Повече от 90% от новите автомобили, продавани в Норвегия са електрически. През последните години държавата все по-категорично затвърждава водещата си позиция по брой на електрическите автомобили в световен мащаб.
Според официалните данни през 2023 г. 82,4 % от продадените в страната частни автомобили са били електрически. През януари тази година този процент вече достигна 92,1%. А амбиция на правителството е делът им да достигне 100% до следващата 2025 година.
На този фон в Обединеното кралство забраната за нови бензинови и дизелови автомобили наскоро беше отложена от 2030 г. за 2035 г. Само 14,7 % от новите автомобили, регистрирани през януари там, са били електрически.
Ситуацията в ЕС е подобна – едва 10,9% от продадените автомобили през януари 2024 са били електрически.
Норвежкият град Ставангер е третият по големина град в страната и е определян като столицата на петрола. Но въпреки това има ключова роля по пътя към 100% транспорт с нулеви емисии. През 1994 г. тук са изпробвани електрически автобуси. През 1998 г. градът е част от европейско изпитване на електрически превозни средства за дистрибуция на стоки. През 2009 г. той е първият скандинавски град, който е домакин на провеждащия се два пъти годишно симпозиум за електрически превозни средства.
Това е и мястото, където живее Харалд Нилс Рьоствик, архитект, който изиграва важна роля в революцията на Норвегия в областта на електрическите превозни средства.
Със своите сурови планини, дълги и студени зими и силно разпръснато население Норвегия може би е малко вероятна страна за революция в транспорта. Как е успяла да стигне толкова напред? „Отговорът е прост: добра данъчна политика“, казва Кристина Бу, генерален секретар на Норвежката асоциация за електрически превозни средства, най-големият клуб за електрически превозни средства в света, в който членуват повече от 120 000 души.
Тя обяснява, че Норвегия винаги е облагала новите автомобили с високи данъци - висок данък върху придобиването плюс 25% ДДС. През 90-те години на миналия век обаче, под натиска на природозащитници, политиците започват да премахват тези данъци, за да направят електромобилите по-конкурентоспособни, въпреки че на пазара почти няма такива.
След това, когато електрическите модели се появиха - първите Nissan Leaf и Tesla, както и краткотрайният опит на Норвегия в производството на автомобили - Think City - хората ги купуваха, защото автомобилите се облагаха с данъци в зависимост от техните емисии. Навсякъде по света, поради по-високите производствени разходи, електрическите автомобили бяха и остават по-скъпи спрямо тези с ДВГ, но не и Норвегия.
„Не сме давали директни субсидии, както други държави; облагали сме някои нови коли, а други – не“, допълва Бу. Успехът на Норвегия в областта на електрическите превозни средства е свързан с броя на населението и политиката на страната, казва още Бу: „Ние сме малка страна, така че има много сътрудничество между гражданското общество и политическата система. За нас не е трудно да провеждаме срещи с парламентаристи, така че ситуацията не беше само отгоре надолу, а и отдолу нагоре“, обяснява тя.
„Тъй като пропорционалната многопартийна система на Норвегия често води до коалиционни и малцинствени правителства, емисиите не са се политизирали, както в други страни - има ентусиазъм за електромобилите в целия политически спектър. Целта до 2025 г. всички нови автомобили да бъдат с нулеви емисии беше подкрепена от всички партии в страната“, допълва експертът.