Мрежата
Белгийският бизнес: Губим ключови пазари, а се задава рецесия
Financial Tribune
От блога на Апостол Апостолов:
От всички бизнес сектори в Белгия само ИКТ компаниите очакват ръст на оборота през следващите шест месеца. Голяма част от предприятията очакват свиване на продажбите или в най-добрия случай да завършат 2025 г. както миналата, която не е много успешна. Много от мениджърите заявяват, че ситуацията тласка икономиката на ръба на рецесията.
Нагласите на бизнеса за очакваното полугодие е събрала браншовата Федерация на предприятията (FEB). В допитването са попаднали компании, които формират 4/5 от целия износ на страната.
Мениджърите за пореден път през последните няколко месеца са заявили, че като тежък камък на врата им виси високата цена на промишлената енергия, която е 5 пъти по-висока от тази в САЩ , например. Като добавим и разходите за труд, които са също по-ниски в сравнение със съседните страни. Всички тези съставки правят неконкурентоспособни компаниите и се стига да губене на пазарен експортен дял.
За инвестиции и разширяване на бизнеси на този етап не става и дума. Тъмните облаци надвиснали над предприятията са блокирали инвестиционните планове – поне за шестмесечието. В анкетата само няколко компании от транспорта и металургията са заявили, че планират да инвестират, казва в интервю за ежедневника „Де тейд“ главният икономист на Федерацията Едуард Русенс и прави уточнението, че не става дума за разширение на бизнеси, нови проекти, а по-скоро за устойчивост.
Поради кризата в частния сектор белгийската икономика расте с все по-бавни темпове: от 1,3% през 2023 г. до 1% през 2024 г., само за да се забави допълнително до 0,6% тази година.
Бизнес инвестициите намаляват от три години и ще продължат да намаляват. Според Питер Тимерманс, управляващ директор на FEB. Според него картината, която наблюдаваме е „логичният вторичен трус от короната и енергийната криза“.
„Танцуваме рисковано на опънато въже. Проблемите, пред които са изправени нашите компании, са кристално ясни и решенията за обръщане на хода на събитията са известни на всички. Затова можем да се надяваме, че новото правителство ще се справи правилно с проблемите“, казва Тимерманс.
Според FEB следователно не е добра идея следващото правителство да "облага успеха", например под формата на данък върху капиталовите печалби.
„Когато нещата са толкова зле, колкото са днес, трябва да се въоръжите. Това означава, че икономическата тъкан трябва да стане по-силна, а това не се случва чрез данъци, които причиняват разрушение. Ако не можем да спрем разпространяващата се икономическа криза, никога няма да въведем бюджета в ред“, казва още в интервю Едуард Русенс.
За тежката ситуация говори и статистиката: 11 549 фалита са обявени в Белгия през 2024 година. Над 27 000 души са загубили работа. Сред най-големите компании обявили фалит са производителят на автобуси Van Hool и този на чипове Belgan, фабриката за обувки Bristol и белгийските магазини за килими от веригата Carpetright .
Най-много фалирали компании има в строителния и транспортният сектор, търговията на едро, доставчиците на бизнес услуги, но нямаше рекордни цифри. В хотелиерството също има затворили бизнеси, но те са далеч по-малко в сравнение с нивата по времето на корона кризата.
Началото на 2025 година изправя фирмите пред още едно предизвикателство – ръстът на инфлацията. Според един специфичен закон, характерен само за Белгия и Люксембург – с поскъпването на живота и обявения ръст от статистиката, фирмите са задължени по специална формула да актуализират заплатите на служителите в държавната администрация и частния сектор.
Не по-цветущо е положението в съседна Германия, която освен от тежка икономическа криза, политическа безизходица, предсрочни избори – частният сектор е налегнат от лавина от фалити. Според Института за икономически изследвания в Хале, ситуацията може да се сравни с финансовата криза от 2009 година когато е имало по 1400 досиета на месец за обявени фалити.
Нидерландските медии отбелязват още, че освен тежките времена за съседите от Белгия и Германия, полъхът на фалитите и лавина от безработни са обзели Обединеното кралство. По-високите данъци са принудили една четвърт от фирмите да пратят служители на Борсата, според проучване на S&P Global. Темпът на съкращения не се е случвал от половин век, ако не броим корона кризата, казват от агенцията.
