Анализи
Бумът на изкуствения интелект променя американската икономика до неузнаваемост
Financial Tribune
Икономиката на САЩ все повече залага на развитието на изкуствения интелект, се казва в анализ на „Уолстрийт джърнъл“.
Технологичните компании инвестират стотици милиарди долари, за да посрещнат нарастващите нужди от изчислителна мощ, необходима за системите с изкуствен интелект, като същевременно емитират облигации за милиарди долари, за да финансират тези разходи.
Бързото изграждане на центрове за обработка на данни стимулира строителството, създаването на работни места и приходите на местните власти. В същото време ръстът на фондовите пазари, подхранван от поскъпването на акциите на производителите на чипове и други компании, печелещи от бума на изкуствения интелект, доведе до значително увеличение на богатството на американските домакинства. Това от своя страна подкрепя потребителските разходи.
Според икономиста от Oxford Economics Майкъл Пиърс тези фактори вероятно обясняват около една трета от икономическия растеж на САЩ през последния период.
Същевременно зависимостта на икономиката от бума на изкуствения интелект се превръща и в нейна уязвимост. Въпросът е какво би станало, ако този бум внезапно приключи.
„В момента икономиката до голяма степен се движи от изкуствения интелект. Трудно е да си представим, че тя би била толкова устойчива без този двигател“, казва икономистът на Barclays Джонатан Милар.
Точното измерване на влиянието на изкуствения интелект върху икономиката не е лесно и крие риск от неточности. Въпреки това ефектът изглежда значителен.
Подробностите в публикувания миналата седмица доклад за брутния вътрешен продукт показват, че инвестициите на бизнеса в свързани с изкуствения интелект направления продължават да нарастват. Ако сегашното темпо се запази в продължение на година, разходите за софтуер, изграждане на центрове за обработка на данни, компютърно и комуникационно оборудване ще достигнат около 1,5 трилиона долара. Преди две години този показател беше приблизително 1 трилион долара на годишна база.
В понеделник Министерството на търговията съобщи, че разходите за строителство на центрове за обработка на данни през юни са достигнали 68,3 милиарда долара на годишна база, което е с 21,5 милиарда повече спрямо година по-рано. За същия период инвестициите във всички останали частни строителни проекти - от жилища и търговски центрове до болници - са намалели със 101,6 милиарда долара.
Същия ден публикуваните коментари в доклада на Института за управление на доставките (ISM) за производствения сектор през юли също посочиха силно търсене, свързано с развитието на изкуствения интелект.
Не всички технологични инвестиции са насочени към изкуствения интелект. Част от средствата се използват например за закупуване на компютри за офис служители. В същото време изграждането на инфраструктура за изкуствен интелект стимулира инвестиции и в други направления, като охладителни системи и резервни генератори.
Част от необходимото оборудване, включително чипове с памет, се внася, което означава, че не всички разходи за изкуствен интелект допринасят пряко за производството в САЩ и съответно за брутния вътрешен продукт. През първите пет месеца на тази година например Съединените щати са внесли от Тайван компютърно оборудване, полупроводници и други електронни компоненти на стойност около 90 милиарда долара. За същия период на 2024 г. този внос възлизаше на около 20 милиарда долара.
Инфлацията също намалява реалната стойност на тези инвестиции. Поскъпването на чиповете означава, че компаниите получават по-малко срещу вложените средства.
Въпреки това Майкъл Пиърс изчислява, че инвестициите в изкуствен интелект сами по себе си са допринесли за близо една четвърт от ръста на брутния вътрешен продукт през последния период.
Другият голям източник на подкрепа за икономиката е ръстът на фондовия пазар, стимулиран от изкуствения интелект.
През първото тримесечие нетното богатство на американските домакинства достигна 174 трилиона долара, показват данни на Федералния резерв. Това представлява увеличение с 13 трилиона долара спрямо година по-рано, основно благодарение на повишението на цените на акциите.
Оттогава широкият индекс S&P 1500 е нараснал с около 15%, което означава, че богатството на домакинствата вероятно вече е с още няколко трилиона долара по-високо. Значителна част от този ръст се дължи на ентусиазма около развитието на изкуствения интелект.
Когато богатството на хората се увеличава, те са склонни да харчат повече. Според икономистите при всеки допълнителен долар, спечелен от поскъпването на акциите, потребителите увеличават разходите си с няколко цента. Най-силно се възползват домакинствата с високи доходи, които притежават по-голямата част от акциите.
„Без този инвестиционен бум е съвсем ясно, че икономиката щеше да расте значително по-бавно“, смята Пиърс.
Съществува обаче и обратната страна. Изкуственият интелект може да поглъща толкова много ресурси, че да ограничава развитието на други сектори. Земята, строителните материали и квалифицираната работна ръка, използвани за изграждането на центрове за обработка на данни, биха могли да бъдат насочени към други икономически дейности.
„Не можете просто да премахнете изкуствения интелект от уравнението и да приемете, че всичко останало ще остане същото. Икономическата активност и финансовата еуфория около него може да изтласкват други дейности“, казва икономистът на JPMorgan Chase Майкъл Фероли.
Изкуственият интелект допринася и за инфлацията, като намалява покупателната способност на потребителите. Например новият iPhone 18 Pro, който се очаква да излезе през септември, вероятно би струвал по-малко, ако не беше рязкото поскъпване на чиповете с памет.
Засега, въпреки неотдавнашните разпродажби на част от акциите, свързани с изкуствения интелект, инвестиционният бум изглежда ще продължи.
Анализаторите вече очакват капиталовите разходи на петте технологични гиганта - Alphabet, Amazon, Meta Platforms, Microsoft и Oracle - да достигнат почти 4 трилиона долара за четирите години до края на 2029 г., показват данни на FactSet. Това е с над 300 милиарда долара повече от прогнозата отпреди месец.
Сериозни сътресения на фондовите пазари или проблеми на дълговите пазари, които финансират този инвестиционен бум, могат да променят тази картина. Barclays изчислява, че емисиите облигации на петте технологични гиганта и на SpaceX ще достигнат 285 милиарда долара тази година при около 109 милиарда долара през миналата.
„Изкуственият интелект вече влияе на почти всичко. Голяма част от икономиката разчита на това разширяването на тази инфраструктура да продължи със същата сила“, казва Джонатан Милар.
