Анализи
Бързо растящи фискален дефицит и държавен дълг: ЕК прогнозира забавяне на икономиката ни
Европейската комисия понижи прогнозата си за икономически растеж и на целия Европейския съюз през 2026 г.
Financial Tribune
Икономическият растеж на България ще се забави през следващите две години, а бюджетният дефицит трайно ще надхвърли границата от 4%, прогнозира Европейската комисия.
След като през 2025 г. реалният БВП на страната отбеляза ръст от 3,1%, подкрепен от силно вътрешно търсене и средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), икономическата активност се очаква да се охлади до 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г.
Натиск върху икономиката през тази година ще окаже конфликтът в Близкия изток, който влошава условията на търговия, свива покупателната способност на домакинствата и подкопава потребителското доверие. Външнотърговският баланс на страната вече претърпя удар през 2025 г., когато износът се сви през първото полугодие заради ремонти в големи местни предприятия, а силният внос обърна нетния експорт на отрицателна територия.
Пазар на труда: Историческо дъно на безработицата и недостиг на кадри
През 2025 г. пазарът на труда в България е достигнал рекордно ниски нива на безработица от 3,5%, подкрепен от силно търсене на работна ръка и приток на чуждестранни работници. Въпреки икономическото забавяне, пазарът ще остане затегнат, а безработицата ще се задържи под 4% до края на 2027 г.
Демографските тенденции и свиването на населението в трудоспособна възраст продължават да генерират сериозен недостиг на кадри в ключови сектори като производство, строителство, образование и здравеопазване.
Ръстът на възнагражденията, който през 2025 г. достигна 10,4% на икономическо ниво вследствие на скока на заплатите в публичния сектор и процеса на сближаване с ЕС, ще започне да се забавя. Очаква се увеличението на заплатите да спадне до 5,7% през 2026 г. и до 4,3% през 2027 г. под влияние на фискалните ограничения и охлаждането в частния сектор.
Инфлацията се ускорява до 4,2% под натиска на скъпата енергия
Европейската комисия прогнозира ускоряване на хармонизираната инфлация (ХИПЦ) до 4,2% през 2026 г. Основен двигател за това са по-високите цени на енергията заради геополитическото напрежение в Близкия изток, поскъпването на храните и базовите ефекти от отпадналото през април 2025 г. намаление на болничните такси.
Въпреки че прогнозата за 2027 г. е ревизирана надолу заради отлагането на новата схема за търговия с емисии (СТЕ2), инфлацията в сектора на услугите и вторичните ефекти от скъпите енергоносители ще я задържат на нива над обичайните.
Фискален натиск: Дефицитът расте под временно управление и военни разходи
След като приключи 2025 г. с дефицит от 3,5% от БВП (увеличен допълнително от инвестиционна помощ за Българския енергиен холдинг в размер на 0,3% от БВП), държавните финанси на България са подложени на сериозен натиск.
Поради оставката на правителството в края на 2025 г., страната влезе в 2026 г. в режим на удължителен бюджет. При липсата на нови коригиращи мерки, държавните разходи ще продължат стабилно да изпреварват приходите.
Растящите разходи за социални плащания, по-високите заплати в администрацията и постоянните ангажименти в секторите „Отбрана“ и „Вътрешна сигурност“ ще увеличат дефицита на сектор „Държавно управление“ до 4,1% през 2026 г. и 4,3% през 2027 г.
В същото време публичните инвестиции ще останат стабилни благодарение на ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и заложените доставки на ключова военна техника, част от които обаче са отложени от 2027 г. за 2028 г.
В резултат на фискалния дефицит се очаква бързо нарастване на държавния дълг на България. Съотношението дълг/БВП ще се повиши от 29,9% през 2025 г. до 32,3% през тази година, достигайки 35,5% през 2027 г.
На тоз фон ЕК понижи прогнозата си и за икономическия растеж на целия ЕС през 2026 г., след като кризата в Ормузкия проток доведе до рязко поскъпване на енергията и нов натиск върху европейската икономика.
Според новата оценка икономиката на ЕС ще нарасне с едва 1,1% през 2026 г., спрямо очакваните по-рано 1,4% в есенната прогноза на Комисията. За еврозоната прогнозата беше понижена още по-силно - до 0,9%.
В доклада си Европейската комисия предупреждава, че напрежението около Ормузкия проток - един от най-важните световни маршрути за доставки на петрол и газ - сериозно е влошило икономическите перспективи на Европа.
„Преди края на февруари 2026 г. се очакваше икономиката на ЕС да продължи да расте умерено, съпроводено с допълнително понижаване на инфлацията. След избухването на конфликта обаче перспективите се промениха значително“, се казва в анализа, цитиран от АФП.
Инфлацията също се очаква да се ускори рязко. Брюксел прогнозира, че през тази година тя ще достигне 3,1% - с цял процентен пункт над предишните очаквания.
Основната причина е скокът в цените на петрола и природния газ заради опасенията от прекъсване на доставките през Персийския залив.
За европейските институции настоящият шок напомня на енергийната криза от 2022 г., предизвикана от руската инвазия в Украйна.
Комисията определя сегашната ситуация като „втори подобен шок за по-малко от пет години“ и предупреждава, че зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива продължава да я прави изключително уязвима при геополитически сътресения.
Потребителското доверие вече е спаднало до най-ниското си равнище от 40 месеца, тъй като домакинствата се подготвят за по-високи сметки за отопление и горива, а компаниите са изправени пред нарастващи производствени разходи и отслабващо търсене.
Очаква се и забавяне на инвестициите заради по-скъпото финансиране и засилената несигурност. Износът също губи инерция на фона на отслабващото глобално търсене.
Въпреки влошената прогноза Европейската комисия смята, че ЕС е по-добре подготвен за подобен енергиен удар в сравнение с периода след началото на войната в Украйна.
Като основни фактори се посочват инвестициите във възобновяема енергия, намаленото потребление на газ и усилията за диверсификация на доставките след ограничаването на зависимостта от Русия.
„Стремежът към диверсификация на доставките, декарбонизация и по-ниско енергийно потребление постави икономиката на ЕС в по-добра позиция да поеме сегашния шок“, посочва Комисията.
Въпреки това Брюксел предупреждава, че рисковете остават сериозни.
Ако напрежението в Ормузкия проток се задълбочи или нарушенията във веригите за доставки в Близкия изток продължат, цените на енергията могат да се повишат още повече и да провалят очакваното забавяне на инфлацията през 2027 г.
Комисията предупреждава и за възможен недостиг на рафинирани петролни продукти, торове и други индустриални суровини, което може да доведе до поскъпване на храните и производството в Европа.
Европейските правителства вече са изправени пред нарастващ фискален натиск, тъй като едновременно трябва да компенсират високите енергийни разходи за домакинствата и бизнеса и да увеличават военните си бюджети на фона на нестабилната международна обстановка.
Италианският премиер Джорджа Мелони наскоро призова Европейската комисия да разхлаби бюджетните правила, за да могат държавите да подпомагат домакинствата и индустрията срещу скъпата енергия.
Рим настоява енергийната сигурност да бъде третирана със същата спешност, както отбранителните разходи.
В основата на искането е т.нар. „национална клауза за извънредни обстоятелства“, приета от ЕС на 8 юли, която позволява временно отклонение от строгите бюджетни ограничения при извънредни ситуации.
Според Мелони Брюксел вече е показал готовност да облекчава фискалните правила след руската инвазия в Украйна и сега Италия очаква подобна гъвкавост и за мерките, свързани с енергийната криза.
