Енергетика
Водородният сектор на Франция се надига на бунт
Financial Tribune
Водородният сектор на Франция надига глас на недоволство срещу пасивната позиция на държавата по отношение на поетите ангажименти, свързани с декарбонизацията и Зеления преход.
Няколко браншови организации са изпратили петиция, в която изразяват притеснение и недоумение по отношение на редица сигнали, които според тях поставят под съмнение водещата роля на водорода за икономиката, пише в блога си българският журналист Апостол Апостолов.
В документа, подписан от стотици членове на различни браншови асоциации се призовава държавата да спази ангажиментите, поети за техния сектор и че не е моментът за прояви на скептицизъм относно ролята на водорода в декарбонизацията.
„Изправени пред назряваща вълна на скептицизъм, нека си припомним, че водородът е от съществено значение за постигане на въглеродна неутралност. Той е единствената алтернатива за декарбонизацията на секторите в икономиката“, заявява една от асоциациите, подписали се в петицията - France Hydrogène.
Сдружението припомня, че през септември 2020 г. Франция е била една от първите страни в Европа, които можели да се похвалят със направена водородна стратегия. И сега, според France Hydrogène, не времето за съмнения, а за реализиране на положените усилия. „От съществено значение е държавата да спази ангажиментите си и да не губи време, за да успее в енергийния преход и да се реиндустриализира страната“, призовават подписалите.
Секторът осъжда появата на появилите се сред политици и управляващи сигнали, които с изяви по медиите оспорват ролята на водорода в транспорта и индустрията по пътя към нисковъглеродната икономика.
Председателят на France Hydrogen Филип Букли е разтревожен от факта, че правителството все още не е изготвило очакваната актуализация на националната стратегия за водорода, нито все още е стартирало механизма за подпомагане на производството на водород чрез електролиза на вода. Този механизъм, обявен през 2023 г. с обещанието за 4 милиарда евро, следва да позволи на дружествата, избрани чрез покана за участие в търг, да започнат да произвеждат по-големи обеми.
„Това е съществена стъпка“ за започване на индустриализиране на производството на водород чрез електролиза, обяснява президентът на France Hydrogen пред AFP, който се надява да стартира първа фаза тази година. Но според председателят процесът се е забавил заради решение на бившия икономически министър Бруно льо Мер, който е спрял ключов етап от финансирането. „Финансовата ортодоксалност не трябва да се упражнява на гърба на водорода“, заявява в знак на протест председателят.
Тихият бунт срещу държавата идва в момент, в който сектор и управляващи увериха Европейската комисия, че нисковъглеродните проекти вървят с пълна сила. От своя страна Комисията даде „зелена светлина“ и одобри 4 милиарда евро в подкрепа на мерки, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове в производствения сектор и подпомагане на прехода към икономика с нулеви нетни емисии.
Помощта ще бъде под формата на преки безвъзмездни средства в размер до 30% от инвестиционните разходи по проекта. Мярката ще бъде отворена за компании, работещи в производствения сектор във Франция. Инвестициите трябва да бъдат завършени в рамките на 36 месеца след предоставянето на помощта.
След обстоен анализ Комисията е стигнала до заключението, че френската схема е необходима за ускоряване на Зеления преход и улесняване на развитието на някои икономически дейности, които са от значение за изпълнението на плана на ЕС REPower и индустриалния план на Зелената сделка.
„Тази схема ще подпомогне производствения сектор в ускоряването на неговия зелен преход. Тя ще даде стимул на компаниите да адаптират промишлените си процеси, като използват по-малко замърсяващо и по-малко енергоемко оборудване. Това ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата“, казва Маргрете Вестагер, изпълнителен заместник-председател, отговарящ за политиката в областта на конкуренцията.
Милиардният транш идва в изключително важен етап за френската енергетика след критичен период от 2 години.
Някак като гръм от ясно небе идват сигналите на водородния сектор на фона на намеренията на бившия икономически министър Бруно льо Мер, който в поредица от изяви в страната и в Европа обеща да опрости процедурите, да намали времето, необходимо за обявяване на търгове, и да увеличи броя на служителите, които разглеждат досиетата – мерки, които да улеснят работата на сектори като водородния по пътя в Зеления преход.
Гръм от ясно небе
Милиардният транш идва в изключително важен етап за френската енергетика след критичен период от 2 години, в който страната стигна от енергиен износител до вносител на ток заради почти замрялата дейност на ВЕЦ-овете и половината спрели атомни реактори за ремонт.
Някак като гръм от ясно небе идват сигналите на водородния сектор на фона на намеренията на бившия икономически министър Бруно льо Мер, който в поредица от изяви в страната и в Европа обеща да опрости процедурите, да намали времето, необходимо за обявяване на търгове, и да увеличи броя на служителите, които разглеждат досиетата – мерки, които да улеснят работата на сектори като водородния по пътя в Зеления преход.
Промишленото производство на водород във Франция се очаква и от индустрията на съседна Германия. За осигуряването на съседите вече работи френският гигант Engie, който планира да изгради трансграничен водородопровод до германската провинция Саарланд. Ако всичко върви по план френско-германските региони може да се похвалят с нова връзка през 2027 година.
Браншови апел, отправен в несигурни води
Водородната икономика, съпътстващата инфраструктура и изграждането на атомни реактори от ново поколение са само една малка част от амбициозните проекти на Франция, включени в актуализирания през 2023 г. енергиен закон. Големите амбиции на страната, лансирани от Еманюел Макрон обаче изглежда ще трябва да поизчакат до сформирането на стабилно правителство. Самият президент не еднократно е заявявал, че на страната й е нужна стабилна и предвидима политика в енергетиката.
Реалността обаче е друга към момента: Макрон първо ще трябва да се пребори с политическата каша, която сам забърка с поисканата оставка на редовния кабинет заради катастрофалната загуба на евроизборите; постигане на политически консенсус между партиите за нов премиер и едва тогава бранишови организации като France Hydrogène може да се надяват на обещаните, но не получени милиарди субсидии.
Засега едно е ясно Франция има служебен кабинет с орязани функции, премиер Габриел Атал, който склони да функционира като такъв до края на Олимпиадата и надеждата, че новосформираното обединение между социалисти и комунисти, зелени „Нов народен фронт“, лявата партия „Непреклонна Франция“, съюзниците на Макрон и крайната десница някак си ще се разберат за консенсусен премиер.
