Мрежата
Икономист: България все още не покрива инфлационния критерий за еврозоната
Шансовете да се впишем в критерия в идните месеци същевременно намаляват, коментира във Facebook Георги Вулджев от ЕКИП

Снимката е илюстративна
От фейсбук профила на икономиста от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) Георги Вулджев:
„България все още не покрива инфлационния критерий за еврозоната.
Вчера излязоха данните на НСИ за потребителската инфлация през януари и все още сме в неизпълнение. Шансовете да се впишем в критерия в идните месеци същевременно намаляват, защото се забелязва ясно ускорение на инфлацията у нас, по-бързо отколкото в останалата част на ЕС.
През януари на годишна база хармонизираната потребителска инфлация е 3.8%, в сравнение с 2.1% през декември. Толкова голям скок не сме виждали отдавна и една ли ще видим скоро отново. Но това не значи, че говорим само и единствено за еднократен ефект. Инфлацията най-вероятно ще се задържи на устойчиво по-високо ниво в близките месеци. За това яден сигнал дава инфлацията на месечна база, която също скача до 1.8% през януари от 0.3% от декември.
Но отвъд казуса с инфлационния критерий по-любопитно напоследък ми е до каква степен данните на НСИ кореспондират с реалността. Преди няколко дни споделих таблица с данни за драстично покачване на цените на редица стоки и услуги през януари, както на едро, така и на дребно. На този фон зададох въпроса как ще изглеждат данните на НСИ за потребителската инфлация.
Сравнението е смесено. Инфлацията в електроенергията е отчетена от НСИ едно към едно с данните, които показах. При горивата картината също изглежда акуратна. Но все пак някои от данните на статистическия институт повдигат вежди.
Например, според НСИ инфлацията в цената на хляба през януари спрямо декември е 15.9%. Това е голям скок, но през месеца в най-различни медийни репортажи се забелязваше, че скокът на много места е много по-висок. На места с до 40%.
Има и други примери. Според НСИ цените на мобилните телефонни услуги са се качили с 4.1% на месечна база през януари. Което не съм сигурен дали напълно акуратно отразява ефекта от покачването в цените за клиентите на "Йетел". Освен това, забележете, в категорията „телефонни и телефаксни услуги“ цените са ПАДНАЛИ с 0.7% на годишна база (януари 2025 спрямо януари 2024).
Наясно съм, че когато се изчислява потребителската инфлация не се гледат само суровите цени, правят се понякога корекции надолу напр. свързани с подобрено качество на стоката/услугата ("hedonic adjustment"), дори ако номиналната цена се е повишила. Но дали качеството на "телефонни и телефаксни услуги" (което включва мобилните услуги) в страната през последните 12 месеца се е подобрило толкова, че икономически напълно да компенсира ръста в цените? Простете, ако съм скептичен.
Дали няма някакво подценяване на реалната инфлация в тези категории (и може би и други)? Подчертавам, че няма как да сме сигурни, възможно е всъщност НСИ да представят по-точната картина. Уви, единственият начин това да се разбере е, ако видим какви са суровите данни, с които работят.
Във всеки случай това тук са моите първоначални и повърхностни разсъждения върху най-актуалните данни на НСИ за инфлацията. Тепърва трябва да се направят още и по-подробни сравнения.
В идните месеци ще продължа да следя какво НСИ представят като данни за инфлацията и какво се вижда в алтернативни източници и в самите магазини. Но би било много по-лесно, ако НСИ просто бяха по-прозрачни в работата си.“