Анализи
Икономист: Българската икономика ще продължи да расте по-бързо от тази на водещите държави в Европа
Financial Tribune
Българската икономика ще продължи да расте по-бързо от тази на водещите държави в Европа, но външните сътресения, особено военните конфликти и поскъпването на енергията, вече дават отражение върху прогнозите. Това очерта като основна картина икономистът Румен Гълъбинов, който подчерта в интервю за БГНЕС, че страната остава в сравнително стабилна позиция, но пред нея стоят ясни предизвикателства – от инфлацията и бюджетния дефицит до нуждата от структурни реформи и по-висока конкурентоспособност.
„Българската икономика продължава да се развива с ускорени темпове, сравнено с икономиките от Западна Европа и старите страни членки на еврозоната“, посочи той и уточни, че очакванията за ръст на БВП са в диапазона 2.4%–2.6%. Това обаче е понижение спрямо предишните прогнози от около 3%, като причината е „най-вече ситуацията, която се създаде с войната в Иран“.
По думите му именно геополитическата нестабилност вече влияе пряко върху икономическата среда.
„Инфлацията като цяло се повишава в целия Европейски съюз и еврозоната“, отбеляза Гълъбинов, като за България очакването е за около 4% средногодишна инфлация. Основните фактори са „повишените цени на нефта, газа, горивата и енергията като цяло“, свързани с конфликта в Близкия изток.
Въпреки това страната остава в по-добра позиция спрямо големи икономики като Германия.
„Продължаваме да сме в една златна среда по отношение на контрола на инфлацията“, каза икономистът и подчерта, че ефектът от евентуалното приемане на еврото върху цените е „минимален“.
Съществен акцент в анализа му е фискалната политика. Според него България има възможност да се вмести в рамките на 3% бюджетен дефицит, въпреки по-високите стойности в началото на годината. „Имаме увеличен дефицит за първото тримесечие по обективни причини – смяна на правителство, служебен кабинет, избори“, обясня той, но изрази очакване, че новият бюджет ще възстанови дисциплината.
Гълъбинов обърна внимание и на стабилните макроикономически показатели на страната – ниска безработица и държавен дълг около 30% от БВП. В същото време той ясно посочи, че моделът на растеж, доминиран от потреблението, трябва да бъде балансиран. „Потреблението е основният двигател на икономическия растеж и продължава да бъде такъв, но няма да е с толкова висок темп“, каза той, като очаква „охлаждане и пауза“, за сметка на по-силен износ и повече инвестиции.
Особено категоричен е по отношение на качеството на това потребление.
„То не би следвало да бъде финансирано от увеличени държавни разходи и дефицитно харчене“, подчерта икономистът. Според него устойчивото потребление трябва да идва от „реалната добавена стойност в икономиката“, а не от административно повишаване на доходите. В противен случай рискът е ясен: „такова потребление би могло да ни доведе до по-висок бюджетен дефицит“.
Най-сериозната заплаха пред икономиката обаче остава извън страната.
„Най-големият риск е геополитическият“, категоричен е Гълъбинов, визирайки войните в Украйна и Иран. „Докато ги има тези две войни, рискът остава висок“, предупреди той, но очерта и позитивен сценарий – при деескалация „възможностите за световната икономика, за Европа и за България ще бъдат значително по-добри“.
На фона на тези предизвикателства, България напредва по пътя към членство в Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
„По 25 показателя вече сме покрили 18“, посочи Гълъбинов и определя перспективата за членство като близка. Наред с това обаче организацията отправя ясни препоръки – за „разумна фискална политика“, за справяне с демографските проблеми и за реформи в пенсионната система.
Сериозен фокус се поставя и върху енергетиката и индустрията.
„Трябва да диверсифицираме енергийните си източници, но без това да е за сметка на енергийната сигурност“, каза той. В същото време България изостава в технологичното обновление, което налага активни мерки – от подобряване на бизнес средата до инвестиции в образование и здравеопазване.
Посланието на икономиста е насочено към бъдещия модел на растеж: „Трябва да повишим конкурентоспособността си в глобалната икономика, като развиваме сектори с висока добавена стойност и постепенно се отдалечаваме от зависимостта от традиционни индустрии с по-ниска технологична база.“
