Как AI притиска все повече младите хора до стената

AI притиска все повече младите хора до стената, като не им позволява да направят първите крачки в своето професионално развитие, а оттам да разгърнат своя потенциал и да се изкачват по кариерната стълбица. Тази притеснителна тенденция, която се наблюдава в целия Европейски съюз, отваря много въпроси за реалните последици от неконтролируемото навлизане на изкуствения интелект в нашия живот.

Пламен Моновски, който е съосновател на многомилиардния бизнес на Blackrock Emerging Markets, а понастоящем съветва институции и големи частни инвеститори за избора на активи в портфейли, изнася данни пред „Капитал“ за негативните ефекти на AI.

По думите му изкуственият интелект отрязва първото стъпало на стълбата за кариерно развитие и навлизащите на пазара на труда няма откъде да започнат.

„Години наред можех да препоръчам почти всеки способен млад човек за стаж или за начален трудов опит някъде. Няколко обаждания, няколко интервюта, един-два теста - и бяха в бизнеса. През 2026 година машината спря. Сега не успявам да помогна на кандидати, които преди щях да изпратя в рамките на седмица: дипломи от "Бръшляновата лига", изключителни автобиографии, очевидна пригодност за работата. Когато сигурните неща започнат да се изплъзват, проблемът не е в хората. Проблемът е в стената, която се е издигнала там, където е била вратата“, казва той.

„Мащабът е исторически. Великобритания тази пролет надхвърли един милион млади хора, които не работят, не учат или не се обучават - 1 012 000, най-високият дял, откакто през 1992 година започна да се води такава статистика. Стажовете са намалели с 35% за десетилетие; работните места в хотелиерството и ресторантьорството са паднали наполовина за четири години. В ЕС хората под 25 години са близо три милиона“, разкрива Моновски.

Той е категоричен, че изкуственият интелект е ускорителят и неговата жестокост е специфична. Проучване на Станфорд установи, че заетостта на млади хора (между 22 и 25 години), навлизащи на пазара на труда, е намаляла с около 13% в позициите, които са най-изложени на генеративния изкуствен интелект (AI) - дори след преодоляването на сътресенията на фирмено ниво. В същото време там, където AI по-скоро допълва, отколкото автоматизира човешкия труд, заетостта се запазва.

AI поглъща кодифицираните, извлечени от учебници знания, които една диплома удостоверява, и оставя реалния опит непокътнат. Той отрязва най-долното стъпало на стълбата за кариерно развитие и младите хора няма откъде да започнат. Тези между 16 и 24 години, които остават трайно безработни, са три пъти по-склонни да са във влошено здраве на 51 години - белег, който струва десетилетия пропуснати заплати и цяло състояние под формата на загубена за икономиката продукция.

България е още по-дълбока рана. През 2025 година тя имаше втория най-лош дял на ННН (незаети, необразовани и неучещи) в ЕС за възрастовата група между 15 и 29 години - 13,8%, изпреварена единствено от Румъния. И мрежата, която би трябвало да ги улови, е изгнила: програмата за Европейска гаранция за младежта вече дори не се поддържа в двете страни, които най-много се нуждаят от нея. Една завладяна държава предлага на младите си хора два изхода: да се носят по течението или да емигрират. И двата обезкървяват страната.

Има един път назад и той е с три стъпала.

Най-ниското, базовото, е национална служба, която осигурява истинска квалификация и сертификат, а не отбива номера с временен престой някъде като в склад, без реална полза. Сингапур например вече обвързва уменията, придобити по време на военна служба, с верифициран от държавата граждански "паспорт за умения". И така превръща периода на наборната служба от празно място в автобиографията в доказателство за пригодност за работа.

А дали човечеството ще се остави по течението и дали ще бъде завладяно от изкуствения интелект, всичко е в нашите ръце!