Крипто
Binance: Подкрепяме изцяло регулацията на криптоиндустрията в ЕС
Това ще доведе до повече защита за потребителите и ще създаде цялостна сигурна среда за крипто и блокчейн стартъпите, които ще се прелеят в Европа, коментира Веселин Георгиев от Binance България
Преди ден в ЕП беше гласувана общата регулаторна рамка (MiCA), която има за цел да регламентира крипто пазара в ЕС. Детайлите около законодателството предстои да бъдат изчистени, а в срок от 18 месеца всяка една компания от сферата, оперираща в рамките на съюза ще трябва да пригоди бизнеса си.
„Вярваме в тази балансирана регулация на ЕС. Европейският съюз за първи път от много време направи крачка напред пред другата част от света, например САЩ или Азия. Това е най-големият общ пазар, който успя да направи цялостна регулаторна рамка за криптовалути преди всички други“, коментира за Financial Tribune Веселин Георгиев, ръководител на Binance в България.
По думите му когато регулациите са добри и защитата за потребителите е по-голяма, а и като цяло ще създаде повече яснота в цялата система.
„Когато един бизнес навигира в регулирана среда е много ясно за него какво трябва да прави, за да се развива. Това ще даде и една цялостна и нова среда за крипто и блокчейн стартъпите, които вярвам, че ще се прелеят повече в Европа“, добави Георгиев.
Той подчерта, че като член на ЕС и България ще трябва да приеме това законодателство, което ще допринесе за спокойното опериране и в нашата страна.
„В Европа имаме лицензи в някои от най-големите държави – Франция, Испания, Италия, Полша, Швеция. Причината за това е, че те са направили регулаторна рамка, която изпревари общата за ЕС. В България няма такава регулаторна среда, няма такива закони, но мога да дам пример с Франция. Там тази регулаторна рамка я има и много крипто стартъпи от други части на Европа започнаха да създават своите бизнеси именно във Франция.“, категоричен е Георгиев, който подчертава, че чрез новата общоевропейска законодателна рамака ще бъде регламентиран и произхода на средствата, с които се закупуват криптовалути.
„Това реално ще бъде официализирано. Честно казано и в момента ние изискваме произход на средствата за наши клиенти, когато минат определен лимит на транзакцията. Търсим произхода на фиатните пари, които влизат в екосистемата“, допълни той.
„MiCA касае много неща, но основно от една страна се отнася до това как ексчейнджите, като нашия, пазят потребителските средства, а от друга страна касаят стейбълкойните (стабилните монети, които са вързани към друг актив, като долара), от трета страна касае произхода на средствата, в контекста на превенцията срещу пране на пари и терористична дейност и всякакви други такива измами. В блокчейн, когато се направи транзакция – тя е необратима. Ако терорист има портфейл в тази борса, никой не може да спре транзакцията, но важното е какво става след това – може да се замарази“, коментира Георгиев.
„В екипа ни има служители, които преди това са работили в Европол и Интерпол. Там те са разследвали такива престъпления от страната на органите на реда. Тези хора напускат държавните системи и влизат в частния бизнес – при нас, където работят същата работа. Те отново разследват престъпления и те правят връзката с органите на реда по целия свят при и превенцията, и при разследването на такива престъпления“, допълни той.
В структурата работят над 850 служители, сред които има и експерти, които проверяват достоверността на документите за самоличност, дали лицето не се издирва, както и дали попада в различни санкционни списъци.
Казусът „Paxos и BUSD“
Оказва се, че липсата на мащабна регулация притеснява представителите на крипто сектора и по друга линия – фалшивите новини.
„Ако се пусне фалшива новина свързана с банковата система това е криминално деяние, за крипто сектора подобни новини са ежедневие, а наказуемост за извършителите няма, защото липсва законодателна рамка. Регламентът, който вчера ЕП прие дава надежда, че секторът ще получи някаква сигурност и в тази насока“, коментира Георгиев.
Той даде пример с казуса около Paxos, лицензирана финансова институция в щата Ню Йорк в САЩ, която преди около два месеца получи забрана от Държавния департамент за финансови услуги на Ню Йорк да издава стейбълкойна USDC. Тогава в медиите се е появила противоречива информация и по думите му BUSD е била определена като монета, притежавана от Binance.
„Връзката на Binance с Paxos е, че Binance държи бранда на Paxos, но Binance не издава тази, монета. Binance не притежава Paxos, Binance не притежава и самото BUSD.“, коментира Георгиев.
„Щатските органи забраниха на Paxos да издават нови BUSD, тъй като според тях стейбълкойнът представлява потенциална ценна книга. Това е съмнението, което са имали и реално забраниха издаването на BUSD, но в дълбините стои цялостното отношение на щатските власти към крипто света, което виждаме, че за разлика от Европа е малко по-неприятелско“, допълни той.
В момента нови BUSD-та не се издават. Това на практика означава, че във времето пазарната му капитализация ще спада.
„От друга страна обаче се видя, че Paxos всъщност предлагат един стейбълкойн, който е доста добре обезпечен. Той реално си остана на равнището от един долар, което говори, че валутата е напълно сигурна и тя ще продължи да се поддържа в обозримото бъдеще, но пазарната ѝ капитализация няма как вече да се увеличава“, уточни Георгиев.
Темата за цифровите валути на централната банка (CBDC)
В момента много правителства активно разработват нов тип цифрова валута – т.нар. CBCD. Все по-често се споменава и идеята за поява на цифрово евро, което би облекчило финансовите операции.
Цифровата валута на централната банка (CBDC) всъщност е цифрова форма на фиатна валута. Като такава, тя е установена като пари от правителствена наредба и според експерти се появява като естествена следваща стъпка – от размяната на камъчета в древността, минавайки през появата на първите монети, последвано от печатането на хартиени пари и създаването на кредитните и дебитните карти, CBDC всъщност е следващото стъпало от еволюцията на парите, категорични са анализатори, което обаче има, както добри, така и лоши страни.
„CBDC се издава и контролира от централната банка на дадена държава. То може да служи като алтернативен клас валута, но не трябва да бъде единствен. Позитивният аспект е, че ако централната банка развива своята валута и я трансферира на следващо ниво, превръщайки я в дигитална ще даде много възможности, които биха издигнали операциите на по-високо техническо ниво. Негативните аспекти биха дошли тогава, когато централната банка реши, че ще се използва само CBDC и забрани използването на кеш. Това би имало негативен ефект. Всяка технология може да бъде и добра и лоша“, категоричен е Веселин Георгиев.
