Крипто
Прогноза: Кризата на криптопазара ще роди нови дигитални валути
Financial Tribune
Криптопазарите бяха сериозно разклатени от кризата през миналата година, но не и ликвидирани, и след края й ще станем свидетели на раждането на вълна от нови дигитални валути - под шапката на централните банки и със сериозни геополотически ограничения. Прогнозата е на новия директор за иновациите към Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements - BIS) Сесилия Скингсли, съобщава Ройтерс.
Наричана често „централната банка на централните банки“, BIS се отнася принципно критично към криптовалутите и оприличава биткойна на нещо средно между вариант на схемата „Понци“ и пазарен балон.
А крахът през миналата година на криптоборсата Еф Ти Екс (FTX) на Сам Банкман-Фрайд, на „Трий ероус кепитъл“ (Three Arrows Capital) и на няколко от т. нар. „стейбълкойни“ даде основания на банката още повече да претендира, че предупрежденията й са се оказали правилни, тъй като криптосекторът загуби над 2 трилиона долара от стойността си.
От началото на 2023 г. обаче е налице своеобразно връщане на сектора към живот, а биткойнът, например, възвърна около 40 на сто от цената си.
„Надявам се, че криптосекторът ще се поучи от тези крахове и ще излезе с нови предложения“, казва Скингсли за Ройтерс, посочва БТА.
По думите на бившия подуправител на Шведската централна банка случилото се на криптопазара досега не е повлияло сериозно на плановете на централните банки по света да пуснат в близките години национални дигитални валути (CBDCs).
Като своеобразна шапка на централните банки по света BIS координира много от международните финансови експерименти, свързани с дигиталните валути, които могат да бъдат реализира както само за банкова употреба, така и за ползване от хората.
„Всичко, което виждам и чувам, говори за това, че развиващите тези проекти продължават да стоят зад тях“, казва Скингсли.
Досега 11 държави са пуснали собствени дигитални валути, а още стотина, представляващи над 95 на сто от глобалния БВП, проучват възможността за реализация на подобни проекти.
Китай, например, планира да разшири пилотната си схема за дигитален юан и да я направи достъпна за жителите на страната. Европейската централна банка продължава да провежда тестове за разработка на дигитално евро, същото правят по отношение на своите валути и САЩ, Великобритания, Австралия, Бразилия, Южна Корея и Русия.
Тази глобална тенденция идва във време, когато употребата на пари във физическа наличност намалява, а държавите се стремят да отстранят заплахите за своите валути и за възможностите си да пускат пари на пазари от, например, биткойни и големите технологични компании.
Друг стимул на това развитие са санкциите, наложени пред последните години на някои държави, например Русия и Венецуела, което кара не само тях, но и много други страни по света да потърсят алтернативи на „Виза“ (Visa), „Мастъркард“ (Mastercard) и разплащателната система СУИФТ.
„Трябва да се търси устойчивост не само по отношение на отбраната и на продоволствените доставки, но и в системата за разплащания“, казва Скингсли.
И докато дигиталните пари трябва да направят валутите „по-високо технологични“ и по-лесни и евтини за изпращане зад граница, вероятно ще се образуват и нови „разломи“, тъй като новите форми на електронни пари вероятно ще бъдат напълно оперативно съвместими само между геополитически съюзници.
„Никога няма да постигнем пълна взаимосвързаност“, посочва Скингсли, но добавя, че Банката за международни разплащания ще работи да направи дигиталните пари максимално универсални.
„Ще има много търкания и не всички държави ще са готови да си сътрудничат изцяло с останалите. Това е реалността. Трябва обаче да търсим алтернативи, тъй като в недалечно бъдеще парите в брой вече няма да са в употреба“.
