БСК подкрепя, но с резерви проекта на Закон за държавния бюджет за 2025 г.

Българската стопанска камара (БСК) внесе в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) становищата си по проектите на закони за бюджетите на Република България, Националната здравноосигурителна каса и Държавното обществено осигуряване за 2025 г. Предстои НСТС да обсъди трите проектобюджета на свое заседание на 24 февруари 2025 г.

Относно проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 г.:

БСК подкрепя с резерви представения проект, предвид необходимостта от приемане на редовен бюджет, отговарящ на критериите за членство на България в Еврозоната.

БСК подкрепя:

Стремежа към фискална консолидация и поддържане на разходите по КФП в рамките на до 40%;

Ограничаването на бюджетното салдо до 3% дефицит;

Запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци;

Предложените мерки за изсветляване на икономиката;

Въвеждането в ЗДДС на облекчени специални режими за малки предприятия; Ревизираните разпоредби относно предварителна регистрация по ЗДДС при извършване на облагаеми доставки, свързани със земя и сгради;

Преразгледания размер на увеличение на разходите за персонал в администрацията от 10% на 5%;

Запазването на възприетия подход за по-голяма прозрачност на разходната част чрез посочване на конкретни инвестиционни проекти, което е стъпка към преминаване към програмен формат на бюджетиране.

БСК не подкрепя:

Предвиденото повишаване на осигурителните вноски за фонд „Пенсии" с 1 пр.п. от 1.01.2027 г. и с 2 пр.п. от 1.01.2028 г., без сектор отбрана;

Планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв.;

Предложението за намаляване на прага за регистрация по ЗДДС от 166 хил. лв. на 100 хил. лева, считано от 01.04.2025 г.;

Предложението за въвеждане на годишна вноска за концесионерите по предоставени концесии за добив на подземни богатства, в допълнение към дължимите плащания по сключените концесионни договори;

Рязкото увеличение на заплатите в сектор "Отбрана и сигурност" в размер на 2,149 млрд. лева;

Въвеждането на стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T), който представлява значителна административна тежест за бизнеса;

Вменяването на допълнителни задължения за предприятията, извършващи транспортна, спедиторска и логистична дейност, чрез промени в Закона за акцизите и данъчните складове.

БСК изразява загриженост за предвижданото скоростно нарастване на дълга с 39 млрд. лева за разглеждания четиригодишен период - от 48.8 млрд. лева за 2024 г. до 87.8 млрд. лв. в края на 2028 г., с което дългът на сектор „Държавно управление” през 2028 г. ще достигне 35,6% от БВП (ръст от 11.4 пр.п), без ясни индикации, че тези средства ще бъдат насочени към публични инвестиции с дългосрочен ефект, вместо към финансиране на текущи разходи.

БСК предупреждава, че: 

Предвиденото съществено увеличение на постъпленията от косвени данъци за 2025 г. в размер на 27,3% (спрямо предварителния отчет за 2024 г.), дължащо се основно на ръст на приходите от ДДС с 33.6%, е възможно да постави под риск изпълнението на приходната част на бюджета;

Предложените разходни политики не кореспондират с устойчиви дългосрочни приходни мерки и следва да се търсят подходи за отлагане на резките повишения на доходите;

Предложените приходни мерки, свързани с възстановяване на ставката по ЗДДС за брашно и хляб, и за доставките на ресторантьорските и кетъринг услуги, повишаването на акцизните ставки на тютюна и тютюневите изделия, както и въвеждането на годишна вноска за 2025 г. в допълнение към концесионното плащане за добива на подземни богатства създават проинфлационни предпоставки, които могат да доведат до ценови натиск.

Вижте пълното становище ТУК!

Относно проекта на Закон за бюджета на ДОО за 2025 г.:

БСК принципно подкрепя представения законопроект, като изразява резерви по отделни негови параметри и подчертава необходимостта от комплексни промени и усъвършенстване на законодателството в областта на социалното осигуряване.

БСК подкрепя:

Запазването на размерите на осигурителните вноски на нивото от 2024 г.;

Предложенията по отношение на разходите за парични обезщетения и помощи, свързани със запазване на сега действащите параметри;

БСК не подкрепя:

Планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 3750 лв. на 4130 лв., доколкото бюджетният ефект е незначителен (225,8 млн. лв.  за 2025 г. при прогнозен дефицит от 11 713,0 млн. лв. само за фонд „Пенсии“) и, заедно с това, запазването на тавана на пенсиите в размер на 3400 лв.;

Липсата на реформи, насочени към ограничаване на броя на лицата, получаващи инвалидни пенсии.

БСК запазва резервите си по отношение на размера на минималната работна заплата по съображения, свързани с продължаващата липса на механизъм за нейното определяне, многократно заявяван в хода на предходни дискусии по темата.

По отношение на периода на изплащане на паричното обезщетение за бременност и раждане от 410 календарни дни, БСК обръща внимание от необходимостта от преразглеждане на уредбата в Кодекса на труда на отпуска на бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, което ще рефлектира и върху изплащаните обезщетения за този отпуск.

Вижте пълното становище ТУК!

Относно проекта на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г.:

БСК принципно подкрепя представения законопроект, като изразява резерви по отделни негови параметри.

БСК подкрепя:

Тенденцията за увеличаване  на средствата за извънболнична болнична помощ от 13,8% за 2024 г. на 14,1% в бюджет 2025 г.;

Запазването на стимулите при заплащането на общопрактикуващи лекари, които имат по-висок обхват на обхванати за профилактичен преглед лица;

Опростяването на достъпа до пакета от дейности;

Предвиденото допълнително еднократно стимулиране на специалистите от специализираната извънболнична помощ за извършване на дейности, свързани с ранна диагностика или проследяване на кардиологични заболявания, онкологични и диабет в отдалечени райони;

Увеличаването на средствата за дентална медицинска помощ с повече от 25%, спрямо 2024 г.;

Осигуряването на необходимите средства за лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания;

Предвидените промени в лекарствената политика, които създават условия за по-лесен достъп и стабилност на осигуряването на лечебния процес с  определени лекарства;

Разширяването на обхвата на медицинските изделия, които се заплащат от касата.

БСК апелира за отмяна на въведеното в чл. 55, ал. 2, т. 3б на Закона за здравното осигуряване задължение „националните рамкови договори да съдържат изисквания относно основните трудови възнаграждения на медицинските специалисти, работещи в лечебни заведения за болнична помощ в изпълнение на договори с НЗОК, които са не по-малко благоприятни от предвидените в колективен трудов договор в отрасъл "Здравеопазване".

БСК изразява сериозна тревога, че с предложеният бюджет не се променя философията на бюджета от предходните години, като се запазва структурата на заложените здравноосигурителни плащания.

Вижте пълното становище ТУК!