Мрежата
Диана Ковачева иска реални промени в Кодекса на труда при онлайн работа
Financial Tribune
От профила във Фейсбук на омбудсмана Диана Ковачева:
„Изпратих становище до министъра на труда и социалната политика Иванка Шалапатова във връзка с публикувания на сайта за Обществени консултации проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, който цели усъвършенстване на нормативната уредба за работата от разстояние.
Категорична съм, че трябва да бъдат преосмислени предложените текстове за осигуряване на безопасността при работа и настоявам да се предложат законодателни решения, които реално да постигнат подобряване на организацията на здравословните и безопасните условия на труд за работещите онлайн.
Като омбудсман винаги съм подкрепяла законодателните решения, с които ще се постигне оптимизиране на правната уредба в областта на трудовото законодателство и това, осигуряващо здравословни и безопасни условия на труд, която ще доведе до по-добра защита на трудовите права на хората.
Обърнах внимание, че с така предложените промени се възлагат допълнителни, неприсъщи задължения на работниците и служителите, които ще извършват работа от разстояние.
Например - да предоставят на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от тях работно място, в което ще работят онлайн.
Освен това служителите трябва да гарантират, че помещението, в което ще бъде работното им място, е с достатъчно площ и има условията за работата от разстояние без риск за здравето и безопасността - чл. 107и,
Според действащото законодателство - (чл. 107к, ал. 2 и 3 КТ) осигуряването на тези условия е изцяло задължение на работодателя, който трябва да осигури здравословни и безопасни условия на труд на работното място, включително и когато то е в дома на работника, като носи отговорност при неспазване на това свое задължение.
Посочих още, че изпълнението на тези задължения е комплексно и включва действия от страна на работодателя, респективно службата по трудова медицина, за извършване на контрол на факторите на работната среда, които задължения не могат да бъдат заменени от субективната преценка на работника.
В становището си подкрепям въвеждането в трудовото законодателство на т.нар. "право на изключване".
Това е правото на работника или служителя да не осъществява електронна комуникация с работодателя по време на регламентираните почивки, за да не се допуска нарушаване на законоустановените почивки и за подобряване на възможностите за съчетаването на професионалния и личния живот.
Тази промяна е необходима, но обърнах внимание, че това право на необезпокоявано ползване на почивка от страна на работниците трябва да бъде гарантирано на всички наети работници, а не само на работещите от разстояния.
