Мрежата
Лъчезар Борисов: Отново инфлация, защо все още се бавим като държава да сме член в клуба на богатите
Financial Tribune
От профила във Фейсбук на Лъчезар Борисов:
ОТНОВО ИНФЛАЦИЯ
Имах надежда скоро да си говорим за растеж, но бях провокиран от въпрос от социалните мрежи от мой познат, който няма да цитирам, защото не съм го питал
В отговор на въпрос
Получих въпрос от приятел в социалните мрежи. Въпросът беше отново свързан, частично с една от темите, по която правя изследвания през последните години, а именно инфлацията. По-конкретно въпросът беше: „Какво се случило, ако баба ми е разполагала със спестявания от 1000 лв., през месец май 2021 г. и каква е тяхната равностойност, при отчитане на инфлацията, в различни периоди до момента?“. Периодите, които ми бяха оказани са август 2022 г., април 2024 г. и в момента.
Отговорът, който предоставям, базиран на официалната методология и данните на НСИ е следния:
Ако средствата на баба Ви, не са носели определена доходност, а са били спестявания – кеш или по дебитна карта, то тяхната стойност по периоди, с отчитане на инфлацията към базовия момент е както следва:
Май 2021 г. – 1000 лв.
Август 2021 – 865,05 лв.
Април 2024 – 766.28 лв.
До момента (последни данни на НСИ август 2024) – 765,87 лв.
Пресметнете инфлационния данък, който е наложен на баба Ви в различните периоди! Личният анализ оставям на Вас!
Всички тези отговори ме карат да се сетя за няколко важни неща, които съм писал тук. Сближаването със стандартите на ЕС през последните години не се ръководи от растеж, а от инфлация. Стандартите и сближаването на БВП по паритет на покупателната способност, както вече съм обяснявал, през последните години е провокирано единствено и основно от изпусната инфлация, защото България има фиксиран курс към еврото. Къде са проблемите? Проблемът стои в това, че не се управляваше инфлацията адекватно и не беше компенсиран бизнеса на време за ръста в цените на енергийните продукти – тема която докладвах вече на международно изследователско ниво, като представих и модел с формула за еврозоната (Моделът за България е много е близък, а от там трябва да си вземем изводите). На мен лично ми е трудно да обясня цените на моите близки от фамилията, които усещат в рамките на ежедневната потребителска кошница и разликата, която поемат в плащанията. Безспорно е, че на фона на изпуснатата инфлация бяха компенсирани частично и доходи чрез повишаване на заплати и пенсии, които едва ли бяха достатъчни за нискодоходните групи, които са основно засегнати от инфлацията при храните. Икономическите данни са безспорни – след средата и края на 2021 г. България догони ЕС, но не по растеж, а по инфлация! Благодарение на кратката рецесия в ЕС, която със забава от няколко месеца завладява и българската икономика, инфлацията вече се успокоява. Рано или късно ще бъдем член на еврозоната, но ми се иска тези, които пропуснаха момента, с действия и бездействия да излязат и да признаят грешките си, а имено – защо все още се бавим като държава да сме член клуба на богатите.
