МВФ: ЕС не насочва ефективно помощите за скъпата енергия

Международният валутен фонд заяви, че повечето правителства на ЕС не успяват да насочат намаленията на акцизите на горивата и други мерки за подкрепа на цените на енергията само за най-уязвимите потребители, въпреки предупрежденията, че блокът може да се сблъска с обратна пазарна реакция, ако страните въведат скъпи защитни мерки, съобщава БНР.

Две трети от държавните субсидии и данъчните облекчения в ЕС, насочени към облекчаване на енергийната криза, са били нецеленасочени, дори когато Фондът и европолитиците от Брюксел призовават страните да запазят мерките тясно фокусирани и временни, според проучване на МВФ, цитирани от "Файненшъл таймс".

Дори ако първоначалните усилия за смекчаване на високите енергийни цени за потребителите, произтичащи от конфликта в Близкия изток, са скромни, правителствата на ЕС ще установят, че е политически трудно да се обърнат, което ще доведе до нарастващи фискални тежести с течение на времето, посочи пред финансовата издание Алфред Камер, ръководител на европейския отдел на МВФ.

"Очевидно" правителствата на ЕС не "взимат предвид уроците от 2022 г.", каза Камер, визирайки периода след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, когато много страни въведоха скъпи мерки за подкрепа на домакинствата и бизнеса от покачващите се цени на природния газ. Не всички страни "внимават при използването на фискалното пространство" в настоящата криза, каза той.

"Трябва да проведем този разговор с населението, че всъщност разходите за универсални мерки са много скъп начин за използване на данъчни приходи, особено когато има други нужди за разходи", добави Камер.

Правителствата с по-слаби публични финанси трябва да намерят спестявания другаде, ако искат да избегнат неблагоприятна реакция на пазарите на облигации, твърди той.

Разходите по заеми за някои страни от еврозоната достигнаха многогодишни върхове от началото на конфликта, тъй като инвеститорите се притесняват от ефекта на енергийния шок върху публичните финанси, отбелязва "Файненшъл таймс".

Правителствата по света са подтикнати да направят повече, за да защитят домакинствата и бизнеса от последиците от конфликта в Близкия изток, който повиши цените на петрола над 120 долара за барел в даден момент миналата седмица, тъй като доставките през Ормузкия проток на практика спряха.

Германия, например, обяви двумесечно намаление на данъка върху бензина и дизела за всички граждани, докато Испания харчи 3,5 млрд. евро за намаляване на ДДС върху енергията. Италианският премиер Джорджая Мелони също предприе временно намаление на акцизите върху горивата.

Но в големи части от ЕС публичните финанси са в крехко състояние, предвид фискалните разходи, направени по време на пандемията от Covid-19 и енергийната криза след пълното нахлуване на Русия в Украйна.

"Има някои държави, които нямат фискално пространство (финансова възможност) и всъщност не могат да си позволят да предприемат каквито и да било мерки, ако няма съответни компенсации в бюджета. Те са изключително ограничени по отношение на фискалното пространство, с което разполагат. И трябва да внимават пазарите да не реагират", каза Камер от МВФ.

Италия, Франция, Белгия и Гърция са сред най-задлъжнелите икономики в еврозоната, според последният фискален мониторинг на МВФ от миналия месец.

МВФ изчислява, че правителствата на ЕС са похарчили 2,5% от БВП за енергийни интервенции след избухването на войната в Украйна. За сравнение, мерките, обявени в ЕС досега, са средно само 0,18% от БВП, според данни на МВФ. Но тази относително скромна фискална тежест ще нарасне, ако ограниченията върху енергийните доставки се окажат продължителни.

"Проблемът с тези мерки е, че щом ги започнете, енергийната криза може да е по-продължителна, отколкото очакваме, а след това разходите се увеличават", каза Камер.

Той предупреди по-специално срещу мерки като ценови ограничения или данъчни облекчения, които потискат пазарните сигнали, създадени от високите цени. Това може да доведе до продължаващо високо търсене на пазар с ограничени доставки, като същевременно заглушава стимула за преминаване към независими енергийни източници като възобновяеми енергийни източници, твърди Крамер от МВФ.

Повече от 90% от страните от ЕС са предприели поне една мярка, изкривяваща цените, по време на настоящата криза, сочи още анализът на МВФ.

"Когато имате тези увеличения на цените, това би предполагало преминаване към алтернативни енергии", каза Камер и добави, че като "премахнете ценовия сигнал, вие отнемате този стимул и мотивация".