Парите
МВФ запази прогнозата си за растежа на еврозоната, но намали прогнозата за България
Financial Tribune
БГНЕС
Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на българската икономика през 2026 г. от 2,8% на 2,6%. Преразгледани са и данните за инфлацията от 3,8 на 4,9% спрямо пролетната си оценка.
Данните са от октомврийското издание на доклада „Световни икономически перспективи“, цитиран от БТА.
За догодина, очакванията са, че растежът на България леко ще се ускори до 2,7%. Очакването за средногодишната инфлация през следващата година е също увеличено от 3,7 на 4,8%.
МВФ очаква дефицитът по текущата сметка да се удвои спрямо априлската прогноза. Прогнозираните през април 4% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2026 г стават 8%. при. За 2027 г. се предвижда дефицит от 6,6 на сто от БВП спрямо предишна оценка за 3,2 на сто.
Очаква се българската икономика да нараства значително по-бързо от средното за еврозоната, но и инфлацията в страната ще остане осезаемо по-висока. Новата прогноза на МВФ за растежа на България през текущата година е по-предпазлива от оценката на Министерството на финансите, подчертават от БТА.
МВФ запази прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната на равнище 1,1 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 г., но повиши значително очакванията си за инфлацията във валутния съюз. В световен план Фондът продължава да очаква растеж от 3,1 на сто през тази година, а прогнозата за 2027 г. е преразгледана възходящо от 3,2 на 3,4 на сто спрямо априлската оценка. По-високите цени на енергията и слабото потребителско доверие продължават да ограничават икономическата активност. За разлика от САЩ и някои азиатски икономики, валутният съюз получава по-малка подкрепа от инвестиционния подем около ИИ.
Фондът призовава правителствата да възстановяват фискалните си резерви чрез надеждни средносрочни планове, по-широка данъчна основа, по-добра събираемост и по-ефективни публични разходи. Подкрепата за домакинствата при енергийния шок трябва да бъде временна и насочена към най-уязвимите, като широкообхватните субсидии за горива, общите данъчни облекчения и административното ограничаване на цените трябва да се избягват.