Парите
Икономическата криза в Турция се задълбочава
Financial Tribune
Пазарната криза в Турция се задълбочи заради очакванията на инвеститорите, че президентът Реджеп Тайип Ердоган може да продължи управлението си и неортодоксалните си икономически политики и през следващите години.
Акциите на банките и държавните доларови облигации се понижиха за втори ден, а цената на застраховката на турския дълг се повиши допълнително, след като Ердоган опроверга очакванията за промяна в президентската надпревара в неделя, като постигна малко под прага от 50 %, необходим за категорична победа. Сега това му даде преднина пред съперника от опозицията Кемал Кълъчдароглу преди втория тур на вота на 28 май.
„Пазарите сега реагират на факта, че вероятно ще се върне предишната администрация и ще продължи политиката, която направи инвестициите в Турция почти невъзможни за западните фондови мениджъри“, каза Джон Харисън, управляващ директор на макростратегията за развиващите се пазари в TS Lombard.
Преди изборите проучванията на общественото мнение показваха, че Кълъчдароглу води, като инвеститорите очакваха той да се откаже от някои от икономическите политики на Ердоган, включително от скъпоструващите усилия за подкрепа на местната валута.
Турската лира, която според анализаторите през последната година все повече се контролира от турските власти, постигна поредното си рекордно дъно.
Дългосрочните държавни облигации, деноминирани в долари, отбелязаха най-голям спад на пазарите с фиксирана доходност, въпреки че основните облигации на корпоративния и банковия сектор също се понижиха.
Агенцията за кредитен рейтинг Fitch заяви, че политическата и икономическата несигурност ще продължи поне до края на втория тур на изборите и че след изборите вниманието ѝ по отношение на суверенния рейтинг на Турция "B"/негативен ще бъде насочено към това дали политическият микс „става по-надежден и последователен“.
Лихвените форуърди на Турция, които са груб ориентир за това къде търговците очакват да бъдат лихвените проценти в страната след добавянето на "рисковата премия", сега се оценяват на около 27% след една година в сравнение с предизборното ниво от над 40%.
Акциите на банковия сектор, които се повишиха с 26% в седмицата преди изборите, затвориха с малко под 8% по-ниско във вторник, като двудневните им загуби достигнаха почти 17%.
Акциите на Yapi Kredi, Is Bank и Akbank поевтиняха с повече от 9%.
Общият индекс на Истанбулската борса, който в понеделник отбеляза спад от 6,1%, затвори с ръст от 2%. Въпреки това някои предупредиха, че може да има допълнителен натиск за понижение.
