Парите
Икономист за вноса на зърно от Украйна: Не трябва да се драматизира ситуацията, а да се говори с числа
Financial Tribune
„Не трябва да се драматизира ситуацията, а да се говори с числа“, това заяви пред Нова тв Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика по повод вдигането на забраната за внос на зърно от Украйна и недоволството на земеделците у нас.
„България е огромен нетен износител на пшеница. ¾ от българската пшеница се изнася. При слънчогледа ситуацията е друга“, коментира икономистът.
„Ако проследим по години и месеци данните за нетен внос на слънчоглед и износът на слънчогледово олио - това са 2 скачени съда. Когато има повече внос на слънчоглед, има повече износ на олио“, обясни той.
„За пшеницата имаше свободен внос и до днешна дата е свободен. Защо няма внос на пшеница – защото има много голяма българска продукция, която ще бъде изнесена”, каза Богданов.
„Не искат да признаят открито, че миналата година след началото на войната – първите седмици и месеци, на световните борси имаше много рязък скок на цената и на пшеницата, и особено на слънчогледа, който стигна 1000 евро на тон. Някои хора вероятно си помислиха, че това ще е новото нормално и всичко под това им изглежда ниско”, каза Богданов.
„В момента цената на слънчогледа е по-ниска и във Франция. Ако гледате там котировките на тамошните тържища, те какво общо имат с вноса от Украйна? На българския пазар, на който евентуално ще се появи някой камион, няма общо, но цената пак е с 60% по-ниско отколкото беше пикът миналата година. Така че, нека да гледаме данните и да видим реално какво е състоянието и ако някъде конкретни производители имат конкретни щети, нанесени от скъпи торове, много голям разход за гориво - това е нормалната схема, която се прилага и за други браншове, и за селското стопанство“, заяви Богданов.
„Печалбата от 2,5 милиарда лева е пръсната на 70 000 производители”, отговори Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите.
„По данни на Министерството на финансите 2 милиарда са субсидиите. Ако 2 милиарда са субсидии и 2 милиарда са печалбите ни – означава, че тези печалби сме ги калкулирали само от субсидии“, каза Жекова.
„Използва се за база една добра година за сектор земеделие. Производството през 2022 и 2023 година е безумно скъпо - заради цена на торове, заради политиката, заради цена на горива. Тоест ако на теб един декар слънчоглед ти струва между 120 и 150 декара производство без ренти, приходът ти, понеже климатичните условия са такива, е около 150 килограма, т.е. приходът ти на база лев ще бъде 105 лева, на база днешна цена. Тогава имаме ли нужда от помощ в сектора? Имаме. И в този аспект искам да кажа, че вносът на пшеница не беше активен, защото нямаше достатъчно ценова разлика”, коментира Жекова.
Тя коментира още, че вчера ЕК е взела решение, което е поставило всички европейски производители в несъстоятелност. „То е финансирането на 1,2 милиарда евро за транспортни разходи за тази стока, за да влезе. Нали осъзнавате в каква несъстоятелност ние ще изпаднем? Колко неконкурентоспособни ще бъдем ние?“, попита Жекова.
По отношение на субсидиите, Жекова каза, че на декар се плащат по 20 лева за зърнопроизводството. 13 лева получават от Европейската комисия за това, че спазват зелените изисквания.
Жекова обясни, че с отмяната на забраната за вноса от Украйна, няма да падне цената на олиото.
„И олиото, и пшеницата са борсови стоки“, обясни тя.
