Парите
Недостиг на суровина у нас: Преработвателите вече внасят маслодайни култури от държави извън Европа
Товарен кораб с 58 000 тона рапица пристигна във Варна от Канада

Заради липсата на суровина у нас и ограниченията за импорт от Украйна българските преработватели на маслодайни култури вече се ориентират към внос на заместващи маслодайни култури. Това съобщи пред журналисти във Варна Пламен Димиев, административен директор на едно от големите предприятия от сектора у нас.
По думите му в България мощностите за преработване за слънчоглед в олио, белено семе и шрот са за над 4 млн. тона на година, а дори и в най-добрите земеделски години годишното производство на слънчоглед у нас никога не е било достатъчно за уплътняването им, тъй като е за около 2 - 2.2 млн. т. Затова преработвателите внасят слънчоглед от други държави – предимно от Украйна, която е най-големият производител в света.
„В настоящата стопанска година, поради лошата реколта от слънчоглед, местната преработвателна индустрия с капацитет 4 милиона тона, или двукратно превишаващ реколтата на България, беше принудена да се насочи към внос на заместващи маслодайни култури. Предвид на практическата невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна заради неработещия лицензионен режим, одобрен от българското правителство, на местните преработватели се наложи да търсят източници на суровина извън Европа“, обясни Пламен Димиев.
Той подчерта, че преди забраните за внос от Украйна, България е била в топ 5 на преработвателите на слънчоглед и износители в света. Сега тези позиции са загубени, но освен тях губим и десетки милиони евро приходи.
Днес на „Пристанище Варна“ пристигна един от най-големите товарни кораби в света. Съоръжениято, плаващо под флага на Хонконг, достави 58 000 тона рапица в България. Стоката ще бъде разтоварена в рамките на 10 дни.
„Маслодайната култура е произведена в Канада, като вносът също се осъществява оттам“, коментира Димиев.
Той уточни, че по данни на МЗХ Общият внос на рапица в България за стопанска година 2024/2025 до момента е 314 000 тона. Активният внос на рапица от местните преработватели е с цел да запълнят производствените си програми до края на стопанската година.
Цялата внесена рапица се преработва и изнася от България като крайни продукти – сурово рапично олио, рапичен шрот и биодизел, произведен от рапично олио, увеличавайки с това брутния национален продукт.