Парите
Средната цена на селскостопанската продукция в ЕС с ръст от 5,6% през второто тримесечие на 2025 г.
Financial Tribune
Снимката е илюстративна
Средната цена на селскостопанската продукция в ЕС се е повишила с 5,6 на сто през второто тримесечие на 2025 г. в сравнение със същия период на 2024 година, потвърждавайки възходящата тенденция след период на спад. Това сочат данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес на сайта ѝ.
Средните разходи за стоки и услуги, използвани в селското стопанство и несвързани с инвестиции – като енергия, торове или фуражи – са се повишили леко (0,4 на сто) между второто тримесечие на 2024 г. и второто тримесечие на 2025 година.
При сравнение на цените на продукцията за второто тримесечие на 2025 г. със същия период на 2024 г. се наблюдават значителни повишения при ключови селскостопански продукти като яйца (27,8 на сто), плодове (21,1 на сто) и мляко (13,3 на сто). За разлика от тях цените на зехтина (-39,9 на сто) и картофите (-29,1 на сто) бележат остър спад.
Сред вложените разходи, несвързани с инвестиции, най-голям ръст е отчетен при торовете и почвените подобрители (5,6 на сто) и ветеринарните разходи (3,3 на сто). Най-големият спад е при енергията и смазочните материали (-5,8 на сто), като в рамките на тази група цената на моторното гориво е намаляла с 10,8 на сто.
Цените се повишават в повечето държави от ЕС
Цените на селскостопанската продукция през второто тримесечие на 2025 г. са били по-високи спрямо същия период на 2024 г. във всички държави от ЕС с изключение на Гърция. Най-високи темпове на растеж са отчетени в Латвия (21,8 на сто), Ирландия (21,1 на сто) и Люксембург (18,4 на сто). В България цените са нараснали с 16,07 на сто. В Гърция, напротив, е регистриран лек спад от 0,1 на сто за този период.
Що се отнася до разходите, несвързани с инвестиции, 17 държави от ЕС съобщават за увеличение през второто тримесечие на 2025 г. спрямо същия период на 2024 г. Най-голям ръст е отчетен в Нидерландия (6,1 на сто), Унгария (5,6 на сто) и Австрия (2,9 на сто).
Сред държавите с понижение на разходите, най-силен спад е регистриран в Кипър и България (и двете -3,4 на сто) и Румъния (-3,1 на сто).
