Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Парите
  3. Управителят на Хърватската народна банка: След като приехме еврото разходите за кредитиране спаднаха

Парите

Управителят на Хърватската народна банка: След като приехме еврото разходите за кредитиране спаднаха

Борис Вуйчич изтъкна, че доходите са се повишили, лихвите са се понижили, а цените са запазили нивата си

Управителят на Хърватската народна банка: След като приехме еврото разходите за кредитиране спаднаха - Tribune.bg
Снимка:
© БГНЕС

„След приемането на еврото стандартът на живот в Хърватия се повиши“. Това заяви пред българските медии управителят на Хърватската народна банка Борис Вуйчич.

В парламентарната комисия по въпросите на Европейския съюз, Шенгенското пространство и Еврозоната днес Вуйчич представи опита на Хърватия за приемане на общата валута, ползите от нея, икономическия растеж и нивата на инфлация след присъединяването към Еврозоната.

„Хърватия е една сравнително малка икономика, така че за нас беше важно, че успяхме да намалим риска от валутен обмен. Разходите за кредитиране спаднаха. По отношение на корпоративните разходи, те са на нивото на еврозоната в момента. Нивата при кредитите за домакинства даже са по-ниски спрямо тези от средното ниво на Еврозоната“, обясни Вуйчич.

„При нас има много по-голяма устойчивост и по-стабилни цени, което прави страната ни по-привлекателна за инвестиции“, каза той.

Управителят на Хърватската народна банка обърна внимание, че влиянието от присъединяването на еврото спрямо инфлацията в страната е доста малко. „Цените са се повишили главно в сектора на услугите. Еврото не е повлияло върху цени на стоки и продукти“, уточни той.

Вуйчич открои, че след приемането на еврото в Хърватия се забелязва и нарастване на жизнения стандарт в страната през 2023 г. „Реалните доходите са се увеличи с 5,7%. В това се има предвид и инфлацията в страната. През 2024 г. очакваме 3,6% нарастване на реалните доходи“, съобщи той.

Банкнотите и монетите, добави Вуйчич, бяха заменени още преди Хърватия да влезе в Еврозоната.

Управителят на БНБ Димитър Радев засегна значението на политическия и на икономическите фактори. Той припомни, че България стартира пътя си към Еврозоната през 2018 г., а Хърватия година по-късно. „Ние влязохме в един много непродуктивен политически период. Това, че имаме редовно правителство от средата на миналата година, даде възможност този процес сега да бъде възобновен“, каза Радев и посочи като изключително важен за този процес политическият фактор.

Управителят на БНБ допълни, че Еврозоната е една отлична възможност за ускореното модернизиране на страната, изпреварващ икономически растеж, подобряване на благосъстоянието на хората.

Вуйчич коментира, че и в Хърватия има хора, които са скептични към еврото, но те не са мнозинство.

„Всички основни партии подкрепиха еврото и присъединяването ни към Еврозоната. След като се присъединихме към Еврозоната подкрепата към еврото нарасна“, каза той и добави, че 3 – 4 г. след присъединяването към Еврозоната подкрепата сред населението нараства до 70 – 80%, а преди началото на процеса 50% от хората подкрепят еврото.

Анкети