Парите
Всеки 10-и работещ у нас е с месечен доход под линията на бедност
За последните 10 години се наблюдават растящи нива на заетост, но липсва намаляване на нивата на бедност при работещите. Показателно за негативната тенденция е, че през 2022 г. в България има 9,7% работещи бедни, като през 2013-а те са били 7,2%.
Това сочат данните от анализа на Икономическия и социалния съвет (ИСС).
По поръчение на председателя на 49-тото Народно събрание - Росен Желязков, единственият по рода си консултативен орган е изготвил Анализ на причините, факторите и тенденциите за наличието и обхвата на групата на така наречените „работещи бедни“. Придружен е с препоръки и предложения за законодателни промени за ограничаване на това явление, отбеляза пред БНР Зорница Русинова, председател на ИСС.
Документът е съгласуван с трите групи, включени в ИСС – работодатели, синдикати и граждански организации.
„Има готова рецепта с препоръки към изпълнителната и законодателната власт. Даваме конкретни съвети какво може да направи държавата за обучение и квалификация, за социалното включване, както и в областта на здравеопазването.“
По думите на Русинова, големият процент работещи бедни са хора с ниско и средно образование. Често пъти в капана на бедността попадат и хора със зависим член в семейство и те са единствен източник на доход.
Нееднократно от ИСС са излизали със становища за оптимизиране таргетирането на социалното подпомагане, дори с предложение то да бъде кодифицирано в закон.
Зорница Русинова допълни, че броят на работещите бедни на територията на България понякога зависи от фактори като липсата или засилване наикономическа активност, както и от демографското състояние на дадени региони, сезонната заетост.
В столицата и по-големите градове работещите бедни са най-малко. Повече са в областите Стара Загора, Ловеч, Ямбол, Търговище.
В сравнение с други страни в Европейския съюз, България изостава с обучението, квалификацията и усвояването на важни умения от възрастни.
„Най-сигурният начин човек да има по-високи доходи е през образователната система“, подчерта Русинова. И обърна внимание, че решения за много от проблемите в този аспект могат да се намерят в социалния диалог.