„Йетел" поиска КЗК да наложи вето на сделката за „Булсатком"

На телекомуникационния ни пазар се разгаря бизнес война. „Йеттел България“ съобщи във вторник, че прави опит да блокира сделката за „Булсатком". Компанията вече е внесла в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) искане да се забрани на дружество на бизнесмена Спас Русев да придобие ключовите активи на „Булсатком" - електронната му съобщителна мрежа, включваща мобилни кули и фиксирана оптична мрежа, съобщава „СЕГА“.

Русев е бивш мажоритарен собственик на „Виваком“, а „Бyлcaтĸoм“ e нaй-гoлeмият дocтaвчиĸ нa плaтeнa тeлeвизия в Бългapия c вoдeщa пoзиция в caтeлитнaтa тeлeвизия c oĸoлo 650 000 aбoнaтa. Πo дaнни oт Koмиcиятa зa peгyлиpaнe нa cъoбщeниятa за за 2021 г. компанията дъpжи 33,9% oт aбoнaтитe и 35,8% oт пpиxoдитe.

Съмненията и скандалите тръгнаха още миналата година, когато се заговори, че бизнесменът Спас Русев купува „Булсатком" с пари от „Виваком". Формалният кандидат-купувач е „Вива корпорейт България“ - дъщерно дружество на люксембургската офшорка  Viva Corporate, свързана с Русев.  А парите за евентуалната покупка на „Булсатком“ се оказаха заем за Viva Corporate от собственика на „Виваком“ United Group  (самата United Groupс е собственост на „Словения Броудбанд“ също със седалище Люксембург).

В КЗК от края на миналата година тече проверка по сигнали на „Йетел" и А1 , която трябва да установи дали сделката би застрашила нормалната конкуренция. Тогава комисията обясни, че „пpeдвид пocтъпилaтa инфopмaция и дoĸaзaтeлcтвa мoжe дa ce нaпpaви oбocнoвaнo пpeдпoлoжeниe, чe oпepaциятa, в peзyлтaт нa ĸoятo „Bивa Kopпopeйт Бългapия" EOOД пpидoбивa пpяĸo или ĸocвeнo чpeз лицeтo Cпac Pyceв мaжopитapeн дял oт ĸaпитaлa нa дpyжecтвoтo-мaйĸa нa „Бyлcaтĸoм“ EOOД, може да пpeдcтaвлявa нездравословна ĸoнцeнтpaция“.  

„Серията придобивания на икономически и инфраструктурно силни дружества от страна на основен играч на телекомуникационния пазар ще доведе до създаването на господстващо предприятие с над 60% на пазара на разпространение на телевизия и с близо 40% на пазара на достъп до интернет. Това от своя страна би могло да доведе и до отслабване на конкурентния натиск и на пазара на пакетни услуги (мобилни, телевизия и интернет), където един играч ще засили водещата си позиция“, мотивират се сега от „Йетел" в искането си КЗК да забрани сделката за „Булсатком".

Малко преди да се насочи към придобиване на „Булсатком“, Спас Русев напусна надзорния съвет на „Виваком“ и продаде акциите си в телекома (известен и като БТК), на United Group.

От чешката инвестиционна група PPF миналата година се оплакаха, че също са имали интерес към активите на „Булсатком", но са били изпреварени от другия кандидат, който не е изчакал да получи одобрение за сделката от КЗК.

Проверката

А1 и Yettel сезираха КЗК, че има  притеснителни данни около придобиването на „Булсатком“. Финансирането на сделката е чрез предоставяне на кредит и последващо прехвърляне на мобилната и оптичната мрежа на „Булсатком“ към дружества от групата на Юнайтед Груп за покриване на заема. Според „Йеттел България“ чрез условията по заема кредиторът вероятно ще разполага с възможност да влияе върху решенията, които касаят дейността на „Булсатком“.

А1 също посочва, че като конкурент на пазара на телекомуникационни услуги има пряк интерес този пазар да бъде регулиран по правилата на честната конкуренция и спазване разпоредбите на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), поради което искането е КЗК да извърши оценка за влиянието на сделката върху този пазар.