Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Технологии
  3. ГДБОП разследва над 10 вида злоупотреби, част от тях извършени с помощта на ИИ

Технологии

ГДБОП разследва над 10 вида злоупотреби, част от тях извършени с помощта на ИИ

ГДБОП разследва над 10 вида злоупотреби, част от тях извършени с помощта на ИИ - Tribune.bg
Снимка:
© кадър/Нова нюз

Дирекция „Киберпрестъпност“ в ГДБОП работят по разследванията на над 10 вида киберзлоупотреби. Част от тях може би са извършени с помощта на изкуствен интелект. Това коментира пред Нова нюз директорът на дирекцията Владимир Димитров.

„Определено и в момента се използва изкуственият интелект от недобросъвестни граждани и от хакери. Най-вече, за да им дава съвети как да извършват нови престъпления, как да източват банкови сметки на български граждани. Отделни хакери използват помощта на изкуствения интелект, за да научат нов начин, по който да ни измамят, или да създадат някакъв документ, който да помогне в престъпната дейност на хакерите“, посочи той.

Един от най-големите проблеми за дирекцията бил т.нар. сменен IBAN. 

Експерт: Киберизмамата смяна на IBAN нанася най-сериозни щети на бизнеса

Обикновено всичко започва с фишнг имейл. На пощенската кутия се изпраща фишинг имейл, който гласи:  „Вашата пощенска кутия беше маркирана за изтриване“ или пък „Мейл сървърът очаква 13 недоставени съобщения, трябва да щракнете тук, за да оправите проблема“.

„Потребителят се препраща към фишинг сайт, на който му се иска потребителското име и парола за същата пощенска кутия и по този начин престъпниците узнават паролата за тази пощенска кутия. Впоследствие се вписват в нея, манипулират пощенската кутия, така че да са първите, които виждат имейла от контрагента, и когато става въпрос за плащане, просто изпращат нов имейл, в който е променена банковата сметка. Обикновено казват, че заради епидемията с коронавируса банката е намалила своя капацитет и молят да бъдат изпратени парите на друга банкова сметка в съседна държава“, разказва за схемата Димитров.

Сумите, с които обикновено хората са измамени, са между 20 и 40 хиляди евро. Имало обаче и случаи, в които заради сменен IBAN, фирми губят милиони.

Друг вид измама, за която алармират службите, е т.нар. инвестиционна измама.

Измама: Мъж е ужилен с близо 13 000 лв. от крипто инвестиция

„На всеки десет дни при нас идва български гражданин, който ни казва, че в социална мрежа или при търсене в интернет е стигнал до сайт, на който се търгува. Въвел е своите данни като име, фамилия, телефон и имейл, и впоследствие с него са се свързали борсови посредници, борсови брокери, които са го поканили да открие сметка в тази платформа за търговия с криптовалути, с акции. След това този гражданин в период от няколко месеца е измамен да изпрати десетки хиляди левове на банкови сметки по цял свят, уж за да захрани своя профил за търговия в тази платформа. Накрая остава без пари, платформата изчезва и човекът се явява при нас да заяви, че е измамен с няколко десетки хиляди лева. Имаме жертви, които са олекнали и с над един милион лева от подобни измами“, споделя Владимир Димитров.

Според директора на дирекция „Киберпрестъпност” в ГДБОП Владимир Димитров казусът с „Наталия” е плод по-скоро на рекламна кампания.

Ботът Наталия звъни на българи в цялата страна с въпрос От София ли сте?

„До този момент е известно, че хиляди български граждани са получили подобно обаждане. Гласът на тези обаждания е полуавтоматизиран, започва с въпрос относно покупка, поръчка, в последствие се прави уточняващ въпрос от кой град е човекът, на когото се обаждат, и разговорът прекъсва така ненадейно, както е започнал. И на мен се обадиха, след първия въпрос затворих. Някои от специалистите изказват мнение, че евентуално се събира човешки глас, който в последствие да бъде репродуциран с изкуствен интелект за извършване на някакво неправомерно действие. Нашето мнение е, че най-вероятно става въпрос за някаква рекламна кампания. Дирекция „Киберпрестъпност“ на ГДБОП извършва проверка по този случай. Засега не сме намерили категорични данни за извършено престъпление или друго нарушение. Има и други компетентни органи, които са ангажирани с тази дейност – като Комисията за защита на личните данни, и, на практика, ние засега нямаме правно основание да извършим по-задълбочена проверка, но наблюдаваме ситуацията, събираме частични данни и ако съберем данни за извършено престъпление, съответно ще докладваме на компетентната прокуратура“, уточни Димитров.

Анкети