Тръмп налага нови мита на 60 държави, МНС отстрани прокурора Карим Хан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи в петък всеобхватни мита на 60 търговски партньори на страната, включително Китай и Европейския съюз, предизвиквайки остро осъждане от чуждестранни лидери. Макар Вашингтон да твърди, че митата - вариращи от 10 до 12,5 процента - целят да накажат държавите за неуспешна борба с принудителния труд, мнозина смятат обвиненията за прикрита стратегия за повторно налагане на мита, отменени от Върховния съд преди месеци.

Бразилското правителство определи ситуацията като манипулиране на въпрос от значение за правата на човека, тъй като администрацията на САЩ не разполага с правно основание за протекционистката си политика. Митата бяха наложени съгласно Раздел 301 от Закона за търговията от 1974 г. и замениха временно глобално мито от 10 процента, изтекло в полунощ същия ден - мито, наложено през февруари, часове след като Върховният съд постанови, че Тръмп няма правомощия за първоначалния си пакет мита съгласно Закона за международните извънредни икономически правомощия.

Реакциите на чуждестранните правителства бяха предимно възмутени. Австралийският министър на търговията Дон Фарел определи новите мита като "напълно неоправдани", а Бразилия обяви намерение да отнесе въпроса до Световната търговска организация. Нова Зеландия подчерта плановете си да диверсифицира търговските си партньорства, докато премиерът ѝ Кристофър Луксън написа в социалната мрежа X, че митата "повишават разходите и несигурността за бизнеса".

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външната политика Кая Калас оспори основателността на американските обвинения, посочвайки, че трудовото законодателство на ЕС предлага по-добри условия от американското. Японското правителство и Филипините също изразиха несъгласие, като последните отбелязаха, че митата са наложени само ден след подписването на съвместна заповед за борба с принудителния труд. Китайското Министерство на външните работи заяви, че страната се противопоставя на всички едностранни мита, а новите ограничения идват два месеца преди планираната среща между Тръмп и китайския президент Си Дзинпин.

В отделно развитие аржентинският президент Хавиер Милей посети Сао Пауло, за да подкрепи публично кандидатурата на бразилския сенатор Флавио Болсонаро за президент на Бразилия, чиято официална кампания предстои да бъде обявена в събота. Ходът е част от усилията на Милей да разшири вълната от десни изборни победи в Латинска Америка. Публичната подкрепа обаче носи политически риск за Болсонаро, чийто баща - бившият президент Жаир Болсонаро - излежава 27-годишна присъда затвор за опит за преврат. Позициите на сенатора са допълнително отслабени от публичен конфликт с мащехата му и обвинения, че новите американски мита върху бразилски стоки целят да повлияят на изборния резултат в негова полза. Според последни проучвания действащият президент Луис Инасио Лула да Силва води с 45 процента срещу 37 процента за Болсонаро.

Във Великобритания министър-председателят Анди Бърнам откри нова правителствена база в Манчестър, наречена "№ 10 Север", като част от усилията за пренасочване на икономическото вземане на решения извън Лондон. Бърнам определи преместването като символичен и практически ход за разпределяне на властта из страната, докато лидерът на опозиционната Консервативна партия Кеми Баденох го определи като маркетингов трик. От встъпването си в длъжност Бърнам вече е въвел мерки за облекчаване на разходите за живот, включително ограничаване на автобусните такси и намаляване на данъците върху електроенергията и бизнес таксите за развлекателни заведения.

Членовете на Международния наказателен съд (МНС) гласуваха в петък да отстранят главния прокурор Карим Хан след обвинения в сексуално посегателство към служителка на съда, с резултат 82 гласа "за", 13 "против" и 15 въздържали се. Хан, временно отстранен от длъжност предходния месец, отрече обвиненията, а правният му екип определи процедурата като незаконна. Съединените щати, чийто държавен секретар Марко Рубио остро критикува съда, използваха скандала, за да засилят натиска си срещу легитимността на институцията, обвинявайки я в предубеденост срещу Израел във връзка с издадените от Хан заповеди за арест на израелски и палестински лидери през 2024 г.

В Япония, на фона на рекордни горещини, метеорологичната служба на страната въведе нов термин - "кокушоби" ("ден на жестока горещина") - за дни с температура над 40 °C, който бе използван официално за пръв път само три месеца след въвеждането му.