Застраховане
АБЗ отчита липса на защита – не застраховаме имуществото, живота, здравето си
Financial Tribune
„Отчитаме дълбока липса на защита – не застраховаме имуществото, живота, здравето си - и това носи сериозен риск за обществото ни. При всяко поредно природно бедствие се констатира този факт“, посочи Нина Колчакова, генерален секретар на АБЗ, в тв интервю пишат на страницата си от АБЗ.
„У нас не се използва пълноценно защитният механизъм на застраховането за трансфер на риска. Вместо при едно природно бедствие или друго рисково събитие разходите за възстановяване да се поемат от застрахователите, сега те основно се носят от домакинствата, бизнеса, държавата. За това говори и ниският дял на обезщетенията в БВП на страната През последните години показателят се движи устойчиво около 1% от БВП, което е сред най-ниските нива в Европа“, подчерта Колчакова.
„Дори и общините, държавата, които по закон са задължени да застраховат имуществото си, често не го правят. Показателно е, че застрахователните обезщетения са минимална част от общата сума на средствата за възстановяване от рискови събития, давани от държавата и общините. Например, за 2020 г. от около 23,5 млн. лева средства за възстановяване едва 46 хил. лв. са били с източник застрахователни обезщетения и над 20 млн. – от държавата. Тоест, ние разполагаме със застрахователния защитен механизъм, но за разлика от другите европейски държави, не го използваме - било то защото нямаме доверие или защото разчитаме на държавата“, обобщи Нина Колчакова и допълни, че АБЗ, чрез проучвания, изследва причините за тази ситуация и търси начини да я адресира.
Данните от проучванията на АБЗ ясно очертават три „мита“ за застраховането, които, въпреки че не кореспондират с реалността, оказват негативно влияние върху потреблението на застрахователни продукти. Един от тях е, че застраховките са скъпи и хората не могат да си ги позволят. Всъщност, в сравнение с европейските държави у нас цените на застраховките са много достъпни. Например, полица с добро покритие за средностатистически апартамент в София или друг голям град би излязла около 150-200 лв. на година, а за по-малко населено място сумата ще е още по-ниска.
„Интересното е, че хората масово решават да не си правят застраховка на дома, но си сключват доброволната „Каско“ за колите си, въпреки че цената й е в пъти по-висока от една имотна полица. Например, покрай миналогодишното бедствие в Карловски голям застраховател беше посочил, че в района има 3000 полици Каско и едва 20 застраховки на дома.“, коментира Колчакова.
В България масово хората застраховат автомобилите си, но много по-рядко имотите си или живота и здравето си, за разлика от други държави. Това е видно и от пазарната структура, с преобладаващ дял от около 70% на автомобилното застраховане.
Друг „мит“ е, че застрахователните не плащат и затова няма смисъл да се сключват застраховки – и той отново не почива на реални факти. Според проучвания на АБЗ много незначителна част от застрахованите лица са имали проблем по повод изплащане на обезщетение, като той е предизвикан основно от непознаване на условията по собствената полица. В тази връзка Нина Колчакова посъветва потребителите да избират информирано застраховките си, защото това ще им гарантира, че ще са доволни от тях. Третият разпространен „мит“ е, че в случай на бедствие държавата ще помогне да „си стъпим на краката“. Всъщност, държавата няма как възстанови щетите на всички, които са загубили имущество, това не е нейна функция, а на застрахователите.
Нина Колчакова отправи апел към хората да се замислят за рисковете и евентуалните финансови загуби от тях и да си осигурят подходящата застрахователна защита, която да им помогне да се възстановят след рисковото събитие.
