Чужденците, влизащи у нас, трябва да имат и „шенгенски“ здравни застраховки

С присъединяването на България към Шенгенското пространство, следват промени в режима на сключването на задължителни застраховки за чужденците, които пребивават краткосрочно или продължително в страната или преминават транзитно през нея, припомнят от Комисията за финансов надзор.

Според Закона за здравето чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са задължени да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който България е страна.

Съгласно Визовия кодекс на Общността (държавите-членки на ЕС, прилагащи изцяло достиженията на правото от Шенген, както и с асоциираните към Шенгенското пространство държави) кандидатът, когато кандидатства за единна (Шенгенска) еднократна или двукратна виза, при подаване на заявлението представя доказателство за застраховка, която покрива планираното посещение.

В случай че се кандидатства за многократна виза, кандидатът представя доказателство за медицинска застраховка за пътуване в чужбина, която покрива периода на първия планиран престой. Съответното консулство, което приема заявлението за виза и приложените документи, е отговорно да провери дали представената застраховка е в съответствие с разпоредбите на Визовия кодекс.

Застраховката трябва да бъде валидна за цялата територия на държавите членки, които са част от Шенгенското пространство, и да покрива целия период на планиран престой на кандидата в рамките на срока на валидност на визата. Следователно, застраховката следва да покрива само действителния период на престой, а не срока на валидност на визата, поясняват от Комисията. Минималният размер на покритие на застраховката е 30 000 евро.

Всички консулски служби на България са длъжни да спазват изискванията на Визовия кодекс на ЕС, като не следва да приемат застраховка, ако в нея не фигурира териториалният обхват на държавите членки – тези от Шенгенското пространство. Ако застрахователната компания и застрахованото лице решат да договарят нещо различно, което не е в съответствие с изискванията на Визовия кодекс и шенгенските правила, това впоследствие може да окаже негативно въздействие както за заявителя за виза, така и за съответното застрахователно дружество, заявяват от КФН.

Оттам посочват още, че единственото изключение е предвидено в чл. 15, пар. 3 от Визовия кодекс за случаите, в които се издава виза с ограничена териториална валидност, обхващаща територията на повече от една държава членка, застраховката трябва да е валидна най- малко на територията на съответните държави членки. В чл. 2, т. 4 от Визовия кодекс е дадена дефиниция на понятието „виза с ограничена териториална валидност“, която представлява „виза, валидна за територията на една или няколко държави-членки, но не за всички държави-членки“.