Анализи
Allianz Trade ревизира нагоре прогнозата си за инфлацията у нас
Рискът за бизнеса расте заради енергийната криза, високите лихви и вълната от фалити по света
Financial Tribune
Средногодишната инфлация в България през 2026 година се очаква да достигне около 3,7%, прогнозира лидерът в застраховането на търговски кредити на глобално ниво и у нас Allianz Trade. Експертите ревизират сериозно предходните си предвиждания за ниво на инфлацията около 2,8%, направени в края на миналата година, заради енергийната криза и актуалната динамика на глобалната икономика.
В последния си доклад анализаторите обръщат внимание на сериозната зависимост на българската икономика от вноса на горива, като и при петрола, и при природния газ тя е близо 100%. В същото време според калкулациите делът на разходите за енергия в потребителската кошница на българите достига около 11%. Така ценовият шок при горивата след конфликта в Близкия Изток е основна причина за ревизията на прогнозата за инфлацията у нас.
Според експертите сериозното повишение на енергийните разходи от една страна ще окаже пряк натиск върху бизнеса у нас, а от друга ще доведе и до намаляване на покупателната способност и потреблението на домакинствата. В същото време докладът акцентира и върху допълнителни потенциални усложнения, като очакваната банкова политика за задържане на високи лихви заради турбулентната ситуация, което ще направи по-трудно финансирането на компаниите. В тази ситуация бизнесът не може да разчита и на сериозна подкрепа от страна на държавата заради ограничените възможности при прогнозен бюджетен дефицит от -3%.
Рискът за бизнеса у нас расте и заради сложната икономическа динамика на глобално ниво. Експертите на Allianz Trade предвиждат енергийният шок да се отрази негативно в цяла Европа с ревизирани прогнози за инфлацията и в другите държави. В допълнение новата геополитическа реалност вещае постоянно напрежение върху световната търговия и веригите за доставки. В следствие на това, прогнозата на Allianz Trade е фалитите на глобално ниво да продължат да растат и след увеличението с 6% през 2025 г. и още 3% през 2026 г. да достигнат своя пик през 2027 г.
„Натрупването на всички тези негативни тенденции е ясен знак за българските компании, особено за експортно ориентираните, че рискът от лоши вземания или забавяне на плащания по сделки с партньори расте. Вече имаме устойчиви индикации за удължаване на сроковете за издължаване между фирмите както в България, така и в Европа като цяло, а значителна част от фактурите не се покриват и в уговорите времеви рамки. Усложнената икономическа ситуация и налагащата се все по-ясно през последните години нова реалност на постоянна непредвидимост, изисква от бизнеса повече от всякога да има силна стратегия за управление на риска. Част от това е внимателна проверка на търговските партньори и следенето им на ежедневна база, защото с продължаващия и засилващ се ръст на фалитите всяка една сделка е потенциален риск за стабилността на бизнеса“, обяснява Камелия Попова управител на Euler Hermes за България, която вече развива дейност под търговската марка Allianz Trade. Тя уточнява, че това е причината застрахователят да засили собствена си мрежа за проучвания, като вече анализира на ежедневна база промени в платежоспособността на 289 милиона организации по света. „Освен навременна информация за търговските партньори, от ключова важност за управление на риска днес остава и изборът за застраховане на търговски кредити и то при надежден партньор с необходимата експертиза и доказан капацитет“, допълва тя.
Актуалният доклад на Allianz Trade обръща внимание и на най-проблематичните сектори, където рискът от фалити е най-голям. Според данните на глобално ниво най-сериозни сътресения и потъване на големи компании през 2025 г. има в сферите на услугите, строителството и търговията. При проследяване 10 години назад обаче най-голям е ръстът на несъстоятелностите в Химическата и Автомобилната индустрия, които ще останат под сериозен натиск с актуалния енергиен шок и несигурност на веригите на доставки. У нас с висок риск остават сектори като Строителство, Транспорт и Земеделие и храни.
