Анализи
Експерт: Ценовият контрол – назад към командната икономика
Financial Tribune
„Въвеждането на ценови контрол и фиксиране на цените на храните може да възпроизведе тенденции, характерни за командната икономика. Политиката на компенсиране на големите разходи за електроенергия трябваше да бъде обвързана с поемането на ангажимент от страна на компенсираните да не вдигат цените. Държавата не използва този инструмент в борбата с инфлацията“, това заяви в коментар за БГНЕС икономистът проф. Ганчо Ганчев по повод високите цени и мерките, с които държавата разполага, за да се намеси, но така че да не доведе до изкривяване на пазара.
„Ако държавата въведе ценова политика – тоест, каже на фирмите и търговците да продават по определена по-ниска цена, това може да доведе до дефицит, т.е. да се окаже, че при тази цена няма какво да се продаде“, отбеляза икономистът. И предупреди: „Ако става въпрос за ценови контрол и фиксиране на цените от държавата, това може да възпроизведе някои тенденции, характерни за командната икономика“.
В същото време той смята, че съответните държавни органи трябва да си свършат работа, ако бъдат открити злоупотреби с монополни позиции или някакъв друг вид картелни споразумения.
„Те трябва да бъдат санкционирани, и това наистина може да доведе до намаляване на цените“, каза проф. Ганчев.
Икономистът даде за пример млечния сектор, където производителите заявяват, че техните цени не са високи, а крайните им продукти се продават на доста високи цени. „Ако това е вярно, тогава очевидно имаме злоупотреба с монополно положение на пазара“.
По отношение на самите проверки, които трябва да установят дали има прекалено големи надценки, проф. Ганчев посочва, че те са възможни, но в същото време обръща внимание на факта, че нямаме закон, който да фиксира колко големи могат да бъдат тези надценки и печалби на веригите.
Инструменти за борба с инфлацията – пропуснати възможности
Той припомни, че България се намира в борд и инфлацията, свързана с монетарните процеси, е извън контрол.
„Държавата може да направи нещо по отношение на инфлацията, която е свързана с разходите. Ние компенсираме производителите за високата цена на електроенергията, за което бяха изхарчени милиарди през миналата година. Тази политика е меко казано противоречива, защото компенсираме, но не искаме от компенсираните да поемат някаква ангажименти за цените, включително на тези, които продават хранителни продукти. Защо тогава компенсираме?“, заяви икономистът.
Според него държавата трябва да има изисквания към тези, които е компенсирала.
„Компенсираните да поемат ангажимент и да не вдигат толкова много цените. Защото, ако те получат компенсация и вдигнат цените, излиза, че ние обогатяваме богатите“, каза той и добави, че политиката на компенсиране на големите разходи за електроенергия трябваше да бъде обвързана с поведение на съответните получатели на компенсации.
„Това не беше направено. Давахме на калпак пари на най-богатите. Това беше груба грешка и държавата не използва този много важен инструмент за овладяване на инфлацията“, заяви проф. Ганчев.
Инфлацията – български особености
По отношение на самата инфлация през тази година той очаква забавяне, което ще е резултат от политиката на Европейската централна банка и останалите централни банки.
„В момента имаме спад на цените на енергията, което ще доведе до забавяне по линия на инфлацията, породена от разходите. Това ни дава основание да предвидим забавяне на инфлацията в глобален план, както и в България“, заяви проф. Ганчев.
В същото време той подчерта, че „ние сме особена страна“.
„Изследванията, които съм правил, показват, че тук инфлационните процеси следват еврозоната, но винаги с някакви големи вариации. Ако там е 5%, при нас ще е 6-7%. Ако там имаме дефлация 1%, при нас ще бъде 2%. Т.е. следваме еврозоната с допълнителни вариации, които показват несъвършенствата на пазара. Ще се повторят тенденциите, но със забавяне“, прогнозира пред БГНЕС проф. Ганчо Ганчев.
