Анализи
Георги Ганев за дебатите около Бюджет 2024: Има смислени и конструктивни критики
Financial Tribune
„Ако президентът наложи вето на бюджета, което ще бъде безпрецедентно, защото Конституцията не предвижда изобщо президентът да има право на мнение за бюджета на държавата, освен ако не противоречи на Конституцията по някаква линия, най-вероятно възможно най-бързо ще се свика извънредно заседание, за да го преодолеем. Но ще затрудни живота предимно на общините. Никоя община не може да приеме своя бюджет преди държавния. Вето се преодолява, няма да е за пръв път”. Това коментира в ефира на Нова тв депутатът и член на бюджетната комисия в НС Георги Ганев.
Той коментира, че по време на дискусията в ресорната парламентарна комисия, на която бюджетът на държавата за 2024 г. беше приет на първо четене, е имало сблъсък на визии.
„Едната страна – Министерството на финансите, представи визия, според която така предложеният бюджет по-скоро ще подпомогне българите да станат по-производителни и оттам да получават по-големи доходи. От друга страна е визията, която най-убедително представи Красимир Вълчев, че има опасност това да е илюзорно богатство, тип гръцкото преди тяхната бюджетна криза от преди 12 години. Аз намирам това за легитимен сблъсък. Разбира се казаното от управителя на БНБ и от Фискалния резерв също не трябва да се забравя”, обясни Ганев.
„Да се говори, като господин Тошко Йорданов, че при 3-процентни дефицити нещо ще се случи финансово и ще изпадне в криза тип 1996-97, не мога да приема, защото 3% не е 13-15-18% дефицит”, коментира Ганев.
„Три процента дефицит е напълно допустим. Аналогиите със семейния бюджет - да харчиш колкото получаваш, не са съвсем правилни, по-скоро бих дал пример с инвестициите в бизнеса", каза депутатът.
Според него може да имаме и 0% дефицит, но тези, които го предлагат в Бюджетната комисия, не казват откъде да бъде съкратено.
„6 млрд. и 200 млн. лв. е планираният дефицит, моля Румен Гечев от БСП да каже ктде точно да бъде отрязано, за да има 0 процента дефицит. Дори колегите от ИПИ продложиха дефицит от 1,5% и откъде точно да се отреже“, заяви Ганев по повод алтернативния бюджет, предложен от Института за пазарна икономика.
По думите му едни от смислените и конструктивни критики към този бюджет са, че много хора биха искали да видят редица реформи. Сред тях са както съкращения, така и реформа в скалата на заплащане в публичния сектор.
„Тя ще включва и намаляване на броя служители, но и изчистване на абсолютно несъстоятелни и неудържими различия в заплащането. Да речем, редови служители получават много повече от висши ръководители, или пък получават изключително малко в сравнение с други свои колеги, или едни и същи длъжности за едно и също нещо получават много различни заплащания. Това е една реформа, но има и много други”, каза Ганев. „С 10% през последните 15-ина години е намалял броят на държавните служители, този процес би трябвало да продължава доколкото и населението намалява”, каза депутатът.
Критиките от страна на бизнеса били, че с мерките, с които се цели изсветляване на икономиката, се натоварвали коректните досега данъкоплатци, с по-големи административни тежести.
Ганев обясни още, че едно от важните неща, които може да направи държавата, е по-добро и качествено изграждане на инфраструктура. „Да речем пътищата - една от реформите, които няма да видите в бюджета, е това, че през последните месеци при държавни поръчки по линия на поддръжка, основни и текущи ремонти на пътища и изграждането на нови, вече се явят по 7- 8-10 кандидата, за разлика от едни стари практики, от 1 максимум 2. Това за мен е изключително важна реформа, голяма промяна, само че в парите няма да я видите”, каза Ганев.
Той коментира и вноската за пренос на газ. „Не се предвиждат в бюджета като приход. Съгласен съм с тези, които казаха да се извади. По-добре е да плануваш нула, пък каквото дойде ще е добре дошло”, каза Ганев.
