Анализи
Икономист: Имаме много голям скрит дефицит, досега разходите са слагани „под черта”, нов заем е неизбежен
Антиинфлационните мерки на правителството, що се отнася до продажба на дребно на храни, е възможно да имат ефект, смята Стоян Панчев от ЕКИП
За антиинфлационните мерки на правителството и какъв ефект да очакваме от тях Tribune.bg разговаря с макроикономиста от ЕКИП Стоян Панчев.
Г-н Панчев, ще има ли ефект от антиинфлационните мерки на правителството?
Като мерки, свързани с конкурентноспособността на определени пазари, що се отнася до продажба на дребно на храни, е възможно тези мерки да имат ефект и това е сфера, в която отдавна трябваше нещо да се направи. Сама по себе си инициативата е отдавна чакана. Що се отнася до ефектите върху инфлацията, те няма да се особено големи. Дори да има успех по отношение овладяването на някои практики при продажбите на дребно, това няма да има ефект върху инфлацията, няма да намали цените със сигурност. Може би в средносрочен план с други мерки да помогне да се овладее ръста на цените, но не и като самостоятелна политика при цените на дребно на храните.
Инфлацията у нас има паричен произход, свързан със структурата на икономиката, от факта, че преминахме към еврото. За да постигнем ефект върху инфлацията, трябва да има по-драстични и по-големи мерки.
Кабинетът показва, че не е склонен да приложи непопулярни и драстични мерки като намаляване на администацията в публичния сектор?
Относно администрацията наистина трябва да се направи сериозна стъпка, защото е ясно, че голяма част от разходите, които са в скрития бюджетен дефицит, самата власт говори за това и го призна, ще дойдат по линия на заплатите в публичната администрация. Така че ако искаме да се справим с проблема около дефицита, това е задължителна мярка.
Засега това, което казват от правителството, е, че проучват. Искат да видят каква е дълбочината на проблема, колко е голям дефицитът. Факт е, че ако не покажат реалния размер на дефицита, всички останали проблеми ще им се припишат на тях. Затова смятам, че тук има момент на изчакване, защото наистина трябва да се види колко е голям проблемът. Аз отдана твърдя, че проблемът е много по-голям от това, което ни показват официално от Министерство на финансите. Имаше дори оценка на Евростат, че дефицитът от миналата година е 3.5%, а не 3%. Ще има още една оценка към края на годината и тогава ще се увеличи още повече този показател. За мен дефицитът е по-голям от отчетеното от Евростат, защото има редици практики като тази с прехвърлянето на 1.5 млрд към ББР, което е класически метод за харчене на пари от бюджета „под черта”. Вкарваме парите в ББР и банката преви разходите. Има много скрити бомби, мини бомби, които трябва да бъдат изкарани на преден план. Що се отнася до инфлацията, самият Константин Проданов, депутат от ПБ, каза, че тази мярка ще е една от няколко. Като самостоятелна мярка тя със сигурност не е достатъчна.Трябва да се направят още неща, за да се овладее инфлацията, ако изобщо може да се овладее. Понякога паричните въпроси работят така, че ако твърде много увеличиш паричното предлагане, както през 2021г., след това да спреш увеличението на цените е почти невъзможно. Ти си направил голямата грешка и оттам нататък овладяването на цените е почти невъзможно. Освен това с влизането в еврозоната се отприщват още проинфлационни процеси, които не могат да бъдат спрени и не случайно в Хърватия прибегнаха до много крути мерки що се отнася до цените. Там има кошница от 80-100 стоки, за които имат директно таван на цените. Това няма да премахне инфлацията. Временно ще я скрие, но показва, че за големите стъпки в парична посока, които са проинфлационни, нама връщане назад.
Дори с по-големия ценови контрол в Закона за защита на потребителите, самата Комисия едва ли има възможност да се произнася за ред стоки дали са „справедливи”?!
За да работи този механизъм е нужен повече капацитет и в КЗП , и в КЗК. Със сегашния капацитет няма как да стане, ако изобщо е възможно. Според мен фокусът не трябва да е върху самите цени и тяхното контролиране, а да се види дали има неправилно поведение на тези пазари, защото според мен има. Става дума за поведение, което е антиконкурентно – да има играчи на пазара, които са в някаква форма на разбирателство, картел или друга форма, която им позволява изкуствено да завишават надценките си, например. Това според мен е по-скоро истина. Това ще е ролята на КЗП и КЗК в тази ситуация. Ефектът от това нещо е, че може да има определено намаляване на тези надценки и т.н., но това няма да произведе голям ефект върху цените.
Дори да разширим дефинициите за нелоялни практики не се решава въпроса за ценовия контрол, така ли?
Да, ценовият контрол трудно решава проблема с цените. Това е парадоксът на ценовия контрол – ако успее да овладее цените, ще създаде други проблеми, особено при голяма монетарна промяна, при голямо увеличение на паричното предлагане, при смяна на валутата, тогава на практика не можеш да овладееш цените. Все пак има и неща, които могат да се направят у нас и подобряването на конкурентноспособността при продажбите на дребно е едно от тях. Резултатът обаче може да не е този, който се очаква – голям спад на инфлацията или нещо подобно. Относително малка част от инфлацията идва от неконкурентните продажби на дребно.
Някои експерти напомнят за повишаване на ДДС или имотните данъци, както и да посегне на осигурителната тежест, като например, плащането на осигуровките от 60:40 за сметка на работодателя да стане 40:60 за сметка на работника? Те увеличават приходите в бюджета и ограничават потреблението, но засягат по-голям слой от населението и популярността на кабинета ще спадне?!
Ако наистина се дискутира за повишаване на ДДС, това ще намали бюджетния дефицит евентуално. Но в България при сегашната структура на пазарите ако увеличим ДДС, ще увеличим цените със сигурност. За осигуровките и промяната на съотношението - то е ненужно занимание, защото осигуровките се плащат винаги ог работодателя, а у нас практиката е работниците да си договарят чиста заплата, така че такъв тип мерки също няма да имат особен успех.
А имотните данъци?
Те имат смисъл за по-високи приходи в бюджета, както и за успокояване на имотния балон, макар че имотният балон също произхожда от предприети вече парични мерки, от лихвената политика най-вече на БНБ за последните години. Сега очевидно тази лихвена политика се продължава от ЕЦБ, т.е. твърде ниските лихви са основната причина за имотния балон. Увеличаването на имотните данъци може отчасти да повлияе на ситуацията, но едва ли ще реши казуса.
Относно прогнозата, че правителството ще е под натиск през есента?
Мерките дори и да не проработят, ще останем в сегашното положение. Поне за мерките, които досега сме чули. През есента може да се случи друго нещо, а именно кризата в Ормуз да достигне България. Тогава вече ще сме в много по-сериозно положение – ще има ръст на цените, който ще е продължение на еврозоната, цените на петрола и други фактори, свързани с местното стопанство. Върху това ще се добави и някакво забавяне „ала ковид” на световната икономика, което също ще си внесем в България. Така може правителството да се окаже в много тежко положение не заради мерките си, а заради създадената конюктура у нас от влизането в еврозоната плюс тези външни ефекти от войната в Персийския залив.
Застрашени ли сме от процедура по свръхдефицит през есента? След последния заем тези дни достигнахме тавана?
Таванът със сигурност ще бъде увеличен, защото има скрити дефицини, които не излизат в официалните числа. Има и други европейски държави, които непрекъснато са в някаква процедура по свръхдефицит и това не им действа дисциплиниращо, Франция е най-добрият пример, можи би. Очевидно процедурата по свръхдефицит в ЕС е политическо начинание и няма за цел истинска регулация на бюджетните дефицити. Към нас може да се отнесат, разбира се, с по-голяма строгост, защото сме държава без особена политическа тежест в ЕС. Тогава може да се окаже, че към нас ще бъдат прилагани по-строго тези регулации на публичните финанси. Но ако влезем в такава процедура и се окаже, че това е един начин да се дисциплинират разходите в бюджета, може да е положително за нас.
Очаквате ли, че правителството отново ще прибегне до заеми, за да финансира разходите си?
Според мен това е неизбежно и трябва много добре управляващите да обяснят защо това се случва, а именно защото имаме много голям скрит дефицит, разходите са слагани „под черта”. Ако не успее правителството да го обясни, ще изглежда, че те самити не овладяват ситуацията. Затова първата и ключова задача по отношение на публичните финанси на кабинета би била да има „акция светлина”, да покаже истинските проблеми в публичните финанси. Не само моя теза е, че проблемът е много по-голям, отколкото изглежда на първи прочит заради манипулацията на данните с цел покриването на Маастрихските критерии от страната, което виждаме да се случва в последните 3-4 години.
