Анализи
Лъчезар Борисов: Не е ли срамно, че чрез потока на ПЧИ се хвалим с печалбата на Лукойл, банките и телекомите
Financial Tribune
От фейсбук профла на финансистът и бивш министър на икономиката Лъчезар Борисов:
ПРЕКИТЕ ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ „НА ЗЕЛЕНО“ ИМАТ ЛИ ПОЧВА У НАС
ОТЧИТАМЕ ЛИ ПЕЧАЛБАТА НА „ЛУКОЙЛ“, НА БАНКИТЕ И ТЕЛЕКОМИТЕ КАТО УСПЕХ НА ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ
През 2023 г. чухме големи хвалби как България е регистрирала рекорден приток на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Големият въпрос е дали този поток от ПЧИ е свързан с реализираното и привличането на нови проекти или някои съществуващи вече, привлечени по-рано инвеститори, са реализирали големи печалби, използвайки глобалната конюнктура. Задълбоченият анализ на структурата на ПЧИ дава отговор на този въпрос, а именно че нови фабрики се строят значително по-малко отколкото в предходни периоди или изобщо не се строят, а отчетените инвестиции представляват печалбата на някои сектори.
По данни на БНБ, потокът от ПЧИ през 2023 г. е в размер 3.37 млрд. евро, от които близо 90% или 3,01 млрд. евро са реинвестирана (неразпределена) печалба на съществуващи в България компании с предимно чуждо участие. Структурният анализ на ПЧИ по икономически отрасъл дава следните отговори:
• ПЧИ за 2023 г. в отрасъл финансови и застрахователни дейности са 1.23 млрд. евро. Обяснението на този резултат предполага, че това е печалбата на банковия и финансовия сектор като цяло.
• Инвестициите в отрасъл създаване и разпространение на творчески продукти и далекосъобщения са 352 млн. евро, което в голяма степен вероятно е провокирано от печалбите на телекомуникационните оператори.
• Следващото голямо перо на ПЧИ по икономически отрасли е в преработващата промишленост, като потокът там е в размер на 1.18 млрд. евро., значимата част от които не са отново нови фабрики и заводи, а натрупана печалба.
Частичното намиране на отговор на въпроса, кои компании от сферата на преработващата промишленост са реализирали значими печалби през 2023 г. би могло да бъде търсено в структурата на потока на ПЧИ по държави. По-конкретно най-големият поток на ПЧИ по държави идва от Швейцария и е размер на 821,4 млрд. евро. В тази връзка е известно, че едно от най-големите промишлени предприятия в България, а именно рафинерията в Бургас, фигурира в платежния баланс на страната като собственост на швейцарската „ЛИТАСКО“. В същото време справките за дейността на рафинерията за полугодието на 2023 г. сочат значими печалби.
С оглед на този частичен анализ на структурата на ПЧИ през 2023 г. възникват следните логични въпроси:
• Каква част от ПЧИ през 2023 г. са нови проекти „на зелено“?
• Каква част от ПЧИ са от печалби на компании, опериращи в България и привлечени по-рано като инвеститори?
• Вярно ли е че значима част от отчетения поток на ПЧИ са печалбите на банковия сектор и на телекомите и с това се хвали изпълнителната власт? С какво е допринесла изпълнителната власт за тези печалби?
• Не е ли срамно че чрез потока на ПЧИ се хвалим с печалбата на рафинерията в Бургас, която е с краен собственик Руската Федерация?
Всичко, казано по-горе, наред с поставените въпроси, налага необходимостта от кардинална промяна на модела за привличане на ПЧИ на „зелено“, тема която активно се поставя от работодателските организации през последните 2 години, а BESCO дори подготвиха в значима степен готов законопроект.
