Анализи
Лагард: Лихвените проценти в еврозоната ще се повишават още, за да се борим с инфлацията
Аника Димитрова
Председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард обяви, че лихвените проценти ще продължават да се вдигат като метод на противодействие на високата инфлация. По думите ѝ средносрочната цел е инфлация от 2 на сто. Коментарът на Лаград е част от интервю за латвийския новинарски портал „Делфи“ (Delfi). Ето и цялото интервю, което беше публикувано на уебсайта на ЕЦБ:
Как бихте описали ситуацията на икономиката на еврозоната в момента?
Инфлацията все още е твърде висока в еврозоната като цяло и особено в Латвия. Както знаете, инфлацията в Латвия възлиза на 21,8% през октомври, което е доста над средното за еврозоната от 10,7%. По-високите цени на енергията и храните все още са основните двигатели на увеличението на цените. Все повече виждаме, че тези по-високи енергийни разходи преминават към все повече и повече сектори в икономиката. Имайки това предвид, миналата седмица решихме да повишим лихвените проценти за трети пореден път. И ние очакваме да увеличим допълнително лихвените проценти, за да сме сигурни, че инфлацията ще се върне към нашата средносрочна цел от 2% своевременно.
В момента преобладаващото мнение е, че инфлацията ще се върне по-близо до целта от 2% през 2024 г. (прогнозата на ЕЦБ за 2,3% през 2024 г.). Реалистична ли е тази перспектива или може да отнеме повече време, за да се укротят високите цени? Някои икономисти казват, че ЕЦБ реагира бавно на инфлацията, откакто започна да се покачва стремглаво през лятото на 2021 г.
Започнахме да нормализираме паричната си политика преди почти година, през декември 2021 г., когато обявихме, че постепенно ще прекратим нетното изкупуване на облигации в рамките на нашата програма за спешни покупки. Продължихме, като прекратихме нетното купуване по нашата програма за закупуване на активи и прекратихме нашите бъдещи насоки относно лихвените проценти. От юли повишихме лихвените проценти с 200 базисни пункта – най-бързото увеличение в историята на еврото. Но още не сме приключили. Ние ще вземем решение относно бъдещите политически стъпки стъпка по стъпка, като всеки път ще оценяваме как са се развили перспективите за икономиката и инфлацията, като също така ще вземем предвид как работят мерките, които сме предприели досега. Колкото по-дълго инфлацията се задържи на толкова високи нива, толкова по-голям е рискът тя да се разпространи в цялата икономика. Тогава потребителите и компаниите също ще започнат да очакват по-високи нива на инфлация в бъдеще, а това е опасно. Това е нещо, което трябва да избягваме. Ето защо сме решени да направим необходимото, за да върнем инфлацията до нашата цел - 2%.
Как бихте отговорили на критиците, които казват, че ЕЦБ може да е твърде агресивна с текущите си увеличения на лихвените проценти? Основната цел на ЕЦБ е да стабилизира инфлацията, но не се ли страхувате, че повишаването на лихвените проценти твърде високо, твърде бързо може наистина да навреди на бизнеса и да спре бъдещия растеж?
Вярно е, че вероятността от рецесия се е увеличила и несигурността остава висока. При тези обстоятелства всички ние трябва да си вършим работата. Централната банка трябва да се съсредоточи върху своята работа. А това е ценова стабилност и ние трябва да я постигнем, като използваме всички инструменти, с които разполагаме, като избираме тези, които ще бъдат най-подходящи и ефективни. В крайна сметка, постоянно високите нива на инфлация са по-вредни за обществото, защото правят всички по-бедни. Стабилните цени осигуряват основата за добре функционираща икономика, в която всички печелят.
Какво можем да очакваме в бъдеще – има ли конкретно лихвено ниво, което смятате, че трябва да постигнете, за да контролирате ситуацията в икономиката на еврозоната? Или има нива, които няма да се опитате да достигнете? Или ще зависи от икономическата ситуация? Ще гледате ли само инфлацията или и други фактори?
Ние се стремим към лихвения процент, който ще осигури средносрочната цел за инфлация от 2%. Дестинацията е ясна, а ние още не сме там. В бъдеще ще имаме допълнителни увеличения на лихвите. Няма да ви дам число, защото обърнахме гръб на бъдещите насоки в настоящата изключително несигурна среда. Ние ще вземем решение за бъдещия път и темпото на увеличаване на процентите ни на базата на среща по среща.
Смятате ли, че рисковете за финансовата стабилност или жилищния пазар също нарастват в момента? Какво трябва да се направи за тяхното намаляване и какви действия предприема ЕЦБ в тази насока?
Високите нива на инфлация, които виждаме в момента, тежат върху разполагаемия доход на домакинствата, особено за тези домакинства, чиито доходи са били ниски на първо място. В същото време виждаме, че пазарът на труда е изключително стабилен. Това помогна за укрепване на финансите на домакинствата досега, заедно със спестяванията, натрупани по време на пандемията, държавната подкрепа и „ваканциите“ за изплащане на заеми. Домакинствата обаче може да са уязвими към увеличаване на разходите за обслужване на дълга, особено в страни, където жилищните имоти са надценени, нивата на дълга са повишени и по-голям дял от дълга на домакинствата са обект на променливи лихвени проценти. Тези рискове се адресират най-добре чрез политики, специфични за всяка държава. Ще предоставим по-подробна картина по-късно този месец, когато публикуваме нашия двугодишен преглед на финансовата стабилност.
Имате ли някакви насоки към банките, в случай че броят на просрочените кредити се увеличи бързо, за да гарантират финансова стабилност?
По-високите лихви и нормализирането на паричната политика като цяло ще засегнат банките по различен начин в зависимост от техния бизнес модел. Нашите банкови надзорници ще гарантират, че банките са подготвени да издържат на потенциални неблагоприятни ефекти. Но всички ние трябва да обърнем голямо внимание на нововъзникващите рискове, включително тези, произтичащи от агресията на Русия в Украйна. Прякото въздействие на войната върху банките в еврозоната досега беше ограничено, но средата за бизнеса и икономиката като цяло се промени. Банковите надзорни органи на ЕЦБ започнаха преглед на практиките за провизиране на най-значимите банки в еврозоната, за да гарантират, че са подготвени. Всички трябва да бъдем изключително бдителни точно сега.
Някои хора сравняват тази криза с кризата от 2008 г.; някои казват, че нямат нищо общо, но други намират прилики. Смятате ли, че ситуацията може да стане толкова лоша, колкото през 2008-09 г., или сега централните банки, държавите и другите институции са по-добре подготвени?
Научихме много от световната финансова криза и банките сега са в по-добра позиция, отколкото бяха преди тази криза. Това е и защото сега имаме съвместен банков надзор в цялата еврозона. Но няма място за самодоволство. Всички трябва да бъдем бдителни и готови да реагираме на всичко, което може да се случи.
Как оценявате финансовата дисциплина на страните от еврозоната? По време на пандемията имаше нужда да се увеличат дълговете на държавите и да се подкрепят компаниите и домакинствата, но сега сме изправени пред енергийна криза и държавите не могат да намалят дълговете си, а плащанията по дълговете се увеличават – има ли риск държавите може да се изправи пред по-тежка криза в резултат на това?
След неоправданото нахлуване на Русия в Украйна правителствата действаха бързо, за да помогнат на онези, които са най-изложени на растящите цени в разгръщащата се енергийна криза. Това е много окуражаващо, тъй като укрепва нашите общества. Но е важно тези мерки да са временни, целенасочени и съобразени така, че да стимулират енергоспестяването. Защото само тогава те ще помогнат за предотвратяване на разпространението на ефектите от високата инфлация в цялата икономика и ще ограничат въздействието върху публичните финанси. Освен тези спешни мерки, от съществено значение е да ускорим прехода към чиста енергия. ЕС може да играе силна роля тук чрез публични инвестиции. Това ще намали и инфлационния натиск.
Как оценявате финансовата дисциплина и финансовия сектор на Латвия? Виждате ли рискове за икономиката на страната ни?
Държавният дълг на Латвия възлиза на 41,6% от общото икономическо производство или брутния вътрешен продукт в края на второто тримесечие на тази година. Това е далеч под средното за еврозоната от 94,2%. Един от най-големите рискове, които виждам, не само за Латвия, но и за цялата еврозона, е високото ниво на несигурност, пред което сме изправени в резултат на войната на Русия в Украйна. Голяма част от инфлацията се дължи на по-високите разходи за енергия. Ограничената видимост за това как те ще се развият затруднява домакинствата и компаниите да планират напред. Един координиран отговор на ЕС за осигуряване на сигурност на енергийните доставки може да промени това, например чрез общи покупки на ЕС. Това ще избегне наддаването на страните от ЕС на международния енергиен пазар.
Можете ли да дадете някакви прогнози за еврозоната за следващата година? Каква ще бъде икономическата ситуация в региона?
Публикувахме последните си прогнози през септември. Базовите показаха инфлация от 8,1% тази година, 5,5% през следващата година и 2,3% през 2024 г. Растежът се очаква да се забави до 0,9% през следващата година и да достигне 1,9% през 2024 г. Предвид високото ниво на несигурност относно икономическите перспективи за еврозоната заради войната на Русия в Украйна, публикувахме и негативен сценарий, който предполага, че войната е много продължителна, което от своя страна води до постоянно геополитическо напрежение. Неблагоприятният сценарий предвижда малко по-високи темпове на инфлация за тази и следващата година, достигайки 2,7% през 2024 г. Докато този сценарий все още очаква икономиката на еврозоната да нарасне тази година, той предвижда свиване през следващата година и връщане към растеж през 2024 г., защото през септември перспективите за растеж в сравнение с базовата линия бяха отслабени. Ще имаме по-пълна картина през декември, когато ще обявим и новите си прогнози.
