Анализи
ОИСР: Локдаунът заради Covid-19 може да е върнал световната производителност с 40 години назад
Financial Tribune
Въздействието от преустановяването на образованието на децата по време на пандемията от Covid-19 може да е забавило шансовете за увеличаване на световния икономически растеж с до 40 години, сочат данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Мрачната оценка е представена от ОИСР в междинната икономическа прогноза за 2024 г., публикувана през февруари: „Укрепване на основите на растежа“.
В междинния доклад се разглеждат глобалните икономически перспективи и прогнозите за инфлацията за 2024 г., както и продължаващите геополитически рискове, като например прекъсването на търговията вследствие на конфликта в Червено море.
Наблюдава се безпрецедентен спад в резултатите от тестовете по математика и четене сред 15-годишните в периода 2018-2022 г., т.е. в годините, обхващащи пандемията, разкрива докладът, като се позовава на глобалния доклад на ОИСР за 2023 г. за резултатите от международното оценяване на учениците (PISA).
Според оценките на ОИСР понижаването на резултатите би могло да окаже отрицателно въздействие върху глобалната производителност, разпространението на знания и иновациите за период от 30 до 40 години, тъй като по-ниските резултати ще се отразят на оценките в средното училище и евентуално на възможностите за обучение в колеж и за работа.
В доклада се посочва, че тези резултати могат да се обяснят главно с това, че въпреки въведеното онлайн обучение по време на пандемичните прекъсвания, децата в по-неблагоприятно икономическо положение не са имали възможност да се възползват от образование поради липса на ресурси.
Тези недостатъци варират от липса на достъп до интернет или компютри, пространство за учене и дори подкрепа от учители и връстници, наред с други.
Резултатите от тестовете обаче изтъкнаха и някои ключови недостатъци в няколко образователни системи, съществували много преди пандемията и ясно показват необходимостта от промени.
Те включват по-висок стандарт за квалификация на учителите, както и по-добро качество на преподаването. В доклада се посочва, че е необходима по-голяма подкрепа за училищата и децата в неравностойно положение под формата на по-добри и по-ефективни ресурси.
Освен това, за по-възрастните и завръщащите се ученици, както и за настоящите ученици, е необходим по-голям избор в областта на ученето през целия живот, курсовете, основани на умения, и професионалното обучение, които в идеалния случай следва да бъдат съобразени с настоящите изисквания на пазара.
Според ОИСР до края на следващата година инфлацията в повечето страни от Г-20 би трябвало да се върне близо до или в рамките на целевата стойност. За 2024 г. общата инфлация в страните от Г-20 се очаква да бъде около 6,6%, а базисната инфлация - средно около 2,5%.
Прогнозите за 2025 г. са общата инфлация за страните от Г-20 да бъде около 3,8%, а базисната инфлация да спадне до 2,1%.
Централните банки и икономическите институти обаче вероятно ще продължат да възприемат предпазливо оптимистичен и основан на данни подход, като на февруарското си заседание Английската централна банка реши да запази лихвените проценти на стабилно равнище от 5,25%. Това е с цел да бъде абсолютно сигурна, че инфлационните фактори са под контрол, преди да предприеме ключови стъпки за разхлабване на паричната политика.
В доклада се подчертава: „Паричната политика трябва да остане предпазлива, за да се гарантира, че основният инфлационен натиск е трайно овладян. Съществува възможност да се започне понижаване на номиналните лихвени проценти, при условие че инфлацията продължи да се понижава, като в САЩ и еврозоната намаляването на лихвените проценти ще започне съответно през второто и третото тримесечие на 2024 г., но позицията на политиката трябва да остане рестриктивна за известно време напред.“
ОИСР подчертава, че тъй като нападенията на хутите в Червено море все още не показват признаци на отслабване, разходите за морски транспорт за редица компании бързо нарастват.
Това се дължи най-вече на факта, че няколко компании като Hapag Lloyd, Maersk и Mediterranean Shipping Company (MSC) обявиха, че ще преустановят транзитите през Червено море поради нарастващата опасност от нападения срещу търговски кораби.
Други компании трябваше да заобиколят африканския континент през нос Добра надежда, като продължителността на пътуването им се увеличи с 30 % до 50 %. Това се отрази главно на търговските маршрути и разписанията от Азия до Европа.
Това доведе до опасения относно капацитета на морските превози в световен мащаб. Няколко компании вече бяха направили повече поръчки за контейнеровози след пандемията, което може да помогне за запълване на недостига на доставки и евентуално за намаляване на разходите.
Разходите за транспорт могат да окажат силно въздействие върху глобалната инфлация, като няколко европейски търговци на дребно, като Tesco, Primark, Next и Marks and Spencer, предупредиха, че ситуацията в Червено море може да доведе до повишаване на цените на някои продукти, както и до липса на други или до недостиг на такива.
ОИСР изчислява, че ако транспортните разходи продължат да растат, годишната инфлация на цените на вноса може да се повиши с около 5%. Това от своя страна би могло да доведе до повишаване на инфлацията на потребителските цени с около 0,4% за около една година.
