Анализи
Париж предлага покривите на къщите от цинк да станат част от културното наследство на ЮНЕСКО
Financial Tribune
Цинкът, който покрива покривите на централната част на Париж, придава на силуета на френската столица отличителния ѝ сив оттенък в продължение на почти два века.
Сега покривите и работниците, които ги създават и се грижат за тях, се стремят да влязат в избран клуб на културното наследство, за да покажат професия, която се адаптира към предизвикателствата на изменението на климата.
Френското министерство на културата е избрало цинковите покриви за вписване на страната в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство, който ще бъде определен на сесията на органа на ООН в парагвайската столица Асунсион през декември.
Майсторството на работниците и други орнаменталисти, които са изваяли силуета на столицата, ще бъде сред 67-те кандидатури, които се борят да се присъединят към други емблематични обекти на културното наследство като Тадж Махал в Индия.
По данни на градската урбанистична агенция Apur в Париж има 128 000 покрива с площ от 32 млн. кв. м. 21,4 млн. от тях са от традиционната поцинкована разновидност.
„Когато погледнеш Париж от високо, ти е ясно, че няма как да си в друг град“, заяви възторжено Делфин Буркли, кмет на столичния девети район.
Буркли е помогнал за инициирането на френската кандидатура и за първи път предложи през 2014 г. покривите да бъдат добавени в списъка на ЮНЕСКО за културно наследство.
Оттогава обаче планът се е променил, тъй като е „много сложен“, каза Жил Мерме, координатор на кандидатурата.
Кампанията за вписване на покривите в престижните книги на световното наследство се спъна, когато кметството на Париж оттегли подкрепата си, предаде АФП.
Мермет заяви, че властите се страхуват, че вече няма да могат да строят в Париж без съгласието на ЮНЕСКО.
„В края на краищата беше по-интересно да се покаже самата професия, която се бори за набиране на персонал, отколкото покривите, за да се защити красотата на градския пейзаж“, добави той.
Всяка сутрин Париж изпитва недостиг на около 500 работници по покривите, според Meriadec Aulanier от синдиката, обединяващ компаниите от ВиК сектора и климатичната техника.
Френската кандидатура има за цел да насърчи мисленето за бъдещето на града и занаятите, принудени да се адаптират в условията на климатичните промени.
Цинкът, който покрива почти 80 % от парижките покриви, е подложен на критики заради ролята му в прегряването на сградите.
По-тъмните покриви поглъщат повече енергия от слънчевите лъчи - а това е лоша новина, когато летните горещини стават все по-дълги, по-чести и по-интензивни със затоплянето на планетата.
Проучване на Apur през 2022 г. установява, че 42% от покривите в Париж са със слаба способност за отразяване, което означава, че поглъщат повече топлина.
Те изолират лошо и „допринасят за повишаването на температурите в домовете“, според оценката, извършена от Съвета на Париж през 2022 г.
Липса на изолация
Roofscapes, френски стартъп, стартирал в Масачузетския технологичен институт, постави цинка под светлината на прожекторите в тест през лятото на 2023 г.
При експеримента е използвана осеметажна сграда, покрита с цинк, с техническа празнина на тавана, която действа като термобуферна зона.
Изследването показва, че цинковият покрив нагрява околния въздух през деня, като температурата в къщата е с до 10°C по-висока и със 7°C по-топла от дневната.
Настъпването на нощта донесло малко облекчение: жилищата под покривите се нагрявали с 6°C повече от долните етажи.
„През нощта цинкът на повърхността се охлажда. От друга страна, топлината продължава да прониква навътре и именно там се наблюдава прегряване в домовете“, обясни Айтан Леви, архитект и съосновател на Roofscapes.
Мермет обаче е категоричен, че проблемът не е в самия цинк, а в липсата на изолация в старите сгради.
Днес в училищата за обучение на начинаещи майстори те се учи да поставят изолация, а старият цинк се рециклира.
Проучването повдигна въпроса за възможността съществуващите цинкови покриви да бъдат пребоядисани с по-светла боя, която да отразява топлината, без да накърнява стойността им като културно наследство.
Мермет обаче не е впечатлен. Подобна идея „не представлява интерес“ за него, защото „ще увеличи цената на възстановяването на покривите“.
