Цените на основни хранителни стоки стават социално непоносими

Ръстът в цените на топлоенергия, ток, вода и газ за битови нужди в България е средно около 40%, но най-голямо е поскъпването при основните хранителни продукти като захар, месо, мляко, тестени изделия, при които скокът е с около 10% и през последното тримесечие. Много от стойностите се диктуват от световните стокови борси, но в България цените дори на основни хранителни стоки стават вече социално непоносими – сочи проучване на потребителските цени и заплатата за издръжка за третото тримесечие на 2022 г., проведено от Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Само захарта за година е увеличила цената си с над 60% в търговската мрежа. Така на практика за нормален живот у нас вече са необходими с 20% повече средства за издръжка на човек от домакинството, в сравнение със септември месец през 2021 г. – изчисляват икономистите от КНСБ.

Това означава, че един работещ, който се издържа сам в домакинство, трябва да получава чист доход не по-малко от 1300 лв. За нормален живот в България на тричленно домакинство с дете до 14 години, задоволителната сума е не по-малко от 2370 лв., изчисляват експертите. Но статистиката от август показва, че близо 1 млн. 800 хил. работещи българи живеят с доходи, по-ниски от горепосочените. Това означава, че 2/3 от работещите в страната не успяват да достигнат необходимите доходи за нормална издръжка на живота в България в момента.

По данни на КНСБ за една година броят на работещите българи, които не могат да достигнат прага на необходимия доход за издръжка на домакинство се е увеличил със 100 хиляди.

"През последното тримесечие най-бързо растат цените на енергоносителите – с 5%, а при хранителните стоки с близо 3%" е увеличението", посочва Виолета Иванова, експерт от Института към КНСБ.

"Възходяща тенденция в цените на горивата и на основни хранителни стоки поставя пред сериозно изпитание българските домакинства, особено предвид зимния отоплителен сезон. Според проведени няколко социологически изследвания наскоро  76% от българите се притесняват дали ще могат да си плащат битовите сметки през зимата, а 46% отговарят, че най-голям проблем е ценовият шок и неспиращата инфлация, с която се сблъскват в магазините. Това притеснение е обяснимо, защото виждаме, че ръстът на трудовите доходи още преди това е изконсумиран от темповете на инфлацията, а тя през септември достигна 18,7%.През второто тримесечие на тази година отчитаме, че средната работна заплата нараства с 13 %, но реално тя е намаляла с около 2%, заради изпреварващата инфлация".

Животът в България поскъпва с бързи темпове, затова от КНСБ настояват доходите във всички сектори да бъдат компенсирани поне с ръста на средната инфлация за страната– 19%, отчетена от националната статистика.  Въпреки, че цените при основните стоки за домакинството далеч надвишават ръст от 20 %, синдикалистите не настояват за максимална компенсация чрез средства от бюджета. Целта им е  декемврийската заплата за 2022 г. да стане поне с 20% по-висока от заплатата, която работниците са взели през декември 2021г.

"Тогава може да кажем, че сме компенсирали доходите от една страна, а от друга – да поддържаме двигателя на икономически растеж в страната, но без да го прегряваме", казва президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БНР.

"Няма да се съгласим да се приеме бюджетът за 2023 г. без ръст на доходите през следващата година, въпреки че казват, че заплатите са достатъчно завишени през настоящата година. Има фискално пространство за това и при по-добро планиране на данъчните приходи и с по-ясно и разумно планиране на капиталовите разходи, има място да се заделят 700 млн. лв. допълнително за увеличението на минималната работна заплата на годишна база, която трябва да е 850 лв. от 1 януари догодина", коментира президентът на КНСБ.

И добави:
"Може да се заложи допълнително увеличение на доходите в държавния сектор, защото не така стои проблемът в частния бизнес. Той продължава да увеличава заплатите на работещите. В индустрията и услугите заплатите са вдигнати с от 17 до 25 % още юни месец. За разлика от това, в обществения сектор доходите намаляват, и то с 5 до 8 процента заради годишната инфлация. Трябва да се заделят бюджетни средства за помощи за отопление през зимата. Близо ¼ от населението в България е в енергийна бедност и няма да може да отоплява. Страната ни е на първо място по този показател в Европа".