Анализи
Защо 27000 жилища в нидерландското градче Гронинген все още чакат да бъдат укрепени
Financial Tribune
Над 27 000 жилища трябва да бъдат укрепени в нидерландското градче Гронинген вследствие на продължилите с години земетресения. Те са в резултат на действащото доскоро газово находище в района, което е и най-голямото в Европа, пише в блога си българският журналист Апостол Апостолов.
Укрепителните дейности обаче вървят бавно и до момента са възстановени едва половината. Крайният срок за завършване на ремонтите е 2028 година. Хората са настанени във временни домове.
Бавните ремонти и последвалата политическа криза в страната заради липсата на редовен кабинет, дават основания на потърпевшите да смятат, че ще отнеме по-дълго време от очакваното докато се върнат в имотите си.
Една от многото настанени във временни постройки е Мариане де Бруйн. Живее в Гронинген от 25 години. В нейния дом са започнали укрепването и строителите са заявили, че най-оптимистичният срок да се върне в жилището си е идната Коледа. Тя обаче като гледа как вървят преговорите за съставяне на ново правителство, което да продължи финансирането по програмата за укрепване, е скептично настроена.
„Не мога да се оплача от временното жилище, но нищо не може да замени дома ми. Сега има една тясна кухня, хол и две спални. Прилича малко на ваканционен комплекс. За сам човек е достатъчно, но не мога да го сравня с огромния ми дом. Но като гледам от миналия декември всичко е в застой, защото е нужно поредното разрешително от държавата“, казва жената в интервю, цитирано от местният сайт nu.nl.
Поне засега следващите 4 месеца нищо нямало да се ремонтира. Надеждите са партиите по-бързо да се разберат, да се отпуши програмата и хората да се върнат в домовете си. Голямото притеснение е, че докато всичко е в застой може да се наложи ремонт на направения ремонт.
Жената, както и останалите потърпевши, се надяват да няма да има отново отваряне на газохранилището и ще бъде спазено решението за окончателно му затваряне през есента на 2024 година. Въпреки че, с решение на съдия в края на зимата отново беше рестартирано за няколко дни, за да се компенсира газовия недостиг в страната. Жителите вярват, че подобни рестарти няма да има повече в бъдеще.
В началото на 2023 година Нидерландия официално обяви, че газовото находище ще бъде закрито. Така в разгара на миналото лято подалият оставка кабинет на Марк Рюте приключи една 60-годишна история. Още тогава на хората бе ясно казано, че кранчето няма обаче да бъде врътнато отведнъж и толкова лесно. Хранилището ще спре да добива газ, но ще продължи да съществува като резервен вариант още една година, в случай на евентуална нова усложнена обстановка в Украйна и последващи проблеми със доставките в Европа както беше през 2022.
Ако нищо от този критичен сценарии не се случи. в края на 2024 година това наистина ще бъде краят. Окончателното запечатване ще бъде направено във вид на закон, който трябва да бъде гласуван от новия кабинет на Нидерландия. Засега обаче такъв не се задава на хоризонта. В текста на закона е записано, че за укрепителни дейности провинцията ще получи финансов пакет на обща стойност 22, 5 млрд. евро.
Новото „бижу“ на Гронинген
Паралелно страната усилено работи по нови проекти, които да компенсират спрените газови количества от „Гронинген“. Плановете са на негово място да бъде построено голямо производствено съоръжение в Северно море, за да преобразува вятърната енергия във водород. Капацитетът за електролиза е 500 MW за производство на зелен водород и се очаква да започне да функционира през 2031 г., съобщи Министерството на икономиката и енергетиката.
Новата водородна централа ще бъде свързана с офшорна вятърна ферма край бреговете на северната провинция, където водородът може да бъде транспортиран до сушата чрез съществуващ газопровод за природен газ.
Ресорният икономически министър в оставка Роб Джетън сподели в серия от интервюта, че местните власти, жители и бизнес приемали с ентусиазъм новия голям проект. За тях реализацията на централата е „ценен опит с внедряването на новите технологии, които ще играят все по-голяма роля в енергийната система на бъдещето“.
Новата централа ще бъде свързана с офшорната водородна транспортна мрежа на Gasunie и с тази на сушата. По нея ще се пренасят големи количества водород на брега и ще бъде свързана с водородната мрежа на сушата.
За икономическото министерство и неговите експерти това е ново и голямо предизвикателство. Преди да се пристъпи към изпълнението, в района ще бъде изграден мини модел с капацитет на електролиза 50-10 MW. Там ще бъдат тествани системите и отстранявани дефектите. През миналата година трябваше да стане ясна и точната локация на тази централа, но премиерът Марк Рюте изненадващо хвърли оставка след неразбирателство с коалиционните партньори и този проект остана да се решава в един бъдещ период от неговите „наследници“ в кабинета.
За премиерът в оставка "водородът е абсолютно решаващ стълб на холандския енергиен преход" по повод зелените инвестиции на страната. Според него той е незаменима част от бъдещите енергийни доставки без изкопаеми горива.
Без стрес за страната
Затварянето на находището по никакъв начин няма да се отрази както на цената, така и на газовото потребление на страната. Стресова ситуация не се предвижда, защото производството е разумно намалено през последните 10 години, коментира през изминалата година за белгийското Business AM Radio Мониек Де Йонг, постдокторантски изследовател по енергийна политика в университета в Гент.
„Заради затварянето на най-голямото газово находище в Европа ще се произвежда по-малко газ. Но има много други газови находища в Северно море, където производството продължава да се случва“, казва той.
Де Йонг не вижда стресова ситуация за пазара, защото планираното затваряне е подготвяно от преди 10 години и оттогава непрекъснато се търсят други алтернативни находища, които да компенсират количествата от Грьонинген. В него все още има около 450 милиарда кубически метра природен газ, достатъчно да снабди цяла Европа за една година.
Печелившият/те
Попитан кой всъщност печели от затварянето Мониек Де Йонг смята, че големият печеливш се казва LNG и неговите производители. Америка и Катар също могат да се възползват от ситуацията на пазара „Америка и Катар ще се възползват от това и ще изнасят повече за Нидерландия".
По отношение на приходите специалистът посочва, че за последните 60 години в нидерландската хазна от газовите хранилища са влезли 430 милиарда евро от газ. С годините делът се е свил драстично, за да стигне до 2,6 милиарда евро през миналата година. „Това, разбира се, е все още голяма сума, но това е около 0,3% от бюджета и вече няма има огромна възвръщаемост“, казва Де Йонг.
Нидерландия има количества газ, които са нагнетени на различни места – сред тях големите подземни газохранилища в Bergermeer, Norg и Grijpskerk. Преди войната в Украйна страната си набавя между 30-40% от Русия през 2021 година. След като руските доставки спряха, Азербайджан и Алжир започнаха да доставят повече газ, но не достатъчно, за да компенсират недостига. Норвегия също увеличи производството, но и тя не може да го увеличи повече.
През 2024 г. Европа ще бъде много зависима от третия източник: втечнен газ (LNG). Добрата новина е, че много страни, които произвеждат втечнен природен газ, са увеличили износа си. Така че има много повече на световния пазар.
Нова опасност
Междувременно от Института за енергийна икономика и финансов анализ (IEEFA) обявиха, че до 2026 година в Европа ще заработят 13 LNG терминала.
Ударното строителство, според техен анализ, крие друг риск за страните на Стария континент – „да изпаднат в нова зависимост“ ( подобна на руската, б.а), поради високия внос на втечнен природен газ от САЩ.
„Европа трябва да се поучи от миналите си грешки и да избегне прекалената зависимост от САЩ, която е доставила почти половината от вноса на втечнен природен газ през миналата година“, смятат от IEEFA.
Европа строи терминали, но същевременно е намалила търсенето на газ с 20% след началото на войната. В резултат на това, то е спаднало до най-ниското ниво от 10 години. За негативните резултати са допринесли занижените количества използвано синьо гориво във водещи икономики като Германия, Италия и Великобритания в частност допринесе за спада.
Изследователите на института очакват търсенето на втечнен природен газ (LNG) да достигне своя връх през следващата година отчасти благодарение на използването на възобновяеми енергийни източници.
