Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене Меню
  1. Начало
  2. Мрежата
  3. Смартфонът бавно „убива“ билетните каси на железниците в Белгия

Мрежата

Смартфонът бавно „убива“ билетните каси на железниците в Белгия

Смартфонът бавно убива билетните каси на железниците в Белгия - Tribune.bg
Снимка:
© Wikipedia

Близо 90% от билетите в белгийските железници вече се закупуват или през апликацията на превозвача или от инсталирани автомати на гарите. Последното проучване показало, че под 10% са пътниците, които все още ходят на гише, пише в блога си българският журналист Апостол Апостолов, който живее в Белгия.

От проучването светнала червената лампа, че е време за реформи. И първата промяна е вече налице, и то в сърцето на европейските институции. От пролетта, всички които пътуват от възловите гари Брюксел-Люксембург и Етербек, вече ще бъдат със съкратено работно време и отворени само през уикендите.

Развитието на технологиите е дало своя отпечатък за последното десетилетие. Статистиката на компанията показва, че през 2015 г. около половината от всички билети все още са били купувани на гише.

Анкетите сред пътниците пък били категорични: през последните години за тях станало много по-лесно да се купуват билети онлайн отколкото да се редят на досадни опашки.

Според регламента на компанията билетът, закупен през онлайн апликацията трябва да бъде активен в момента на качване на влака. Билет не може да бъде закупен когато дойде кондуктор. Такъв може да се закупи от него, но на драстично по-висока цена.

От няколко години държавната железница се опитва да подобри услугата и да намали закъсненията на влаковете, макар и да са минимални. През 2022 година Съветът на директорите взима под внимание препоръките на своите клиенти и приема 10-годишен инвестиционен план за периода 2023-2032 г. В него се казва, че подкрепя също целите на правителството за устойчива мобилност.

Документът отчита и плановете на инфраструктурната компания Infrabel по отношение на очакваното развитие на капацитета на мрежата и инвестициите, които ще бъдат направени съвместно в станциите.

Заедно с подмяната на подземната инфраструктура започва и цялостна модернизация на пероните и гарите. За тази цел за осигурени близо 2 милиарда евро. Освен това за подмяна на парка е взет заем от Европейската инвестиционна банка на стойност 400 милиона евро. Закупени са двуетажни влакове, които се движат по най-дългите трасета като Генк-Дендермонде /нидерландска граница-крайбрежието.

Това е амбициозна и реалистична програма с хоризонт 10 години, насочена към подобряване на финансовото здраве  на компанията. Очакванията са да намалее дългът на оператора с до 1 милиард евро през периода.

Наред с финансовите проблеми и търсенето на решения за по-добри услуги, от компанията казват, че голям проблем са и непрекъснатите кражби, заради които 2022 година влаковете са натрупали 33 000 минути (или 550 часа) закъснения. Благодарение на помощта на федералната полиция година по-късно те са значително намалели, но има райони където набезите са все така често явление. За да следи едновременно по-големи територии от полицията са започнали да облитат инфраструктурата с дронове.

„Търсим подозрително превозно средство, което е паркирано подозрително в близост до релсите или пък хора, които нямат работа там“, казва главният инспектор Франсис Варноте.

С въвеждането на дроновете, работата значително е улеснена. Това е невероятна техника, която ни позволява да имаме поглед върху всички железници. Обикновено патрулираме и се надяваме на късмет, признава инспекторът.

През изминалата година дроновете са направили 500 полета. И въпреки тяхното „зорко око“ кражбите са почти толкова, колкото броя на полетите., отчитат със съжаление от „Инфрабел“.

Пред телевизията техникът по сигнализация в компанията Франческо Аркадипан казва, че в рамките на една седмица е връщан след работа общо 17 пъти.

Всяка кражба води след себе си проблеми със сигнализацията, закъснели влакове, недоволни пътници и извънреден труд за работниците по поддръжката. А ремонтните дейности след тези кражби струват скъпо: за суровини и труд само за миналата година общият бюджет възлиза на 7 милиона евро.

Анкети