Банки
БНБ очаква икономическият растеж у нас да спре да се забавя
Financial Tribune
Българска народна банка очаква тенденцията към забавяне на икономическия растеж да спре, като през първата половина на годината се очаква икономиката да расте, както на тримесечна, така и на годишна база, подкрепяна най-вече от подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги.
В тримесечното издание „Икономически преглед“, посветено на перспективите пред икономиката, централната банка посочва, че фискалната политика е продължила да има проинфлационно влияние по линия на нарастването на социалните плащания и на компенсациите на наетите в публичния сектор през последните години, които са подкрепяли увеличаването на доходите и потреблението на домакинствата. В същото време се създават предпоставка за запазване на висока инфлация при по-чувствителните към търсенето компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) като, например, услугите. Същевременно поддържането на бюджетни дефицити оказва допълнително влияние за продължаващия приток на привлечени средства и за задържането на висока ликвидност в банковата система.
Докладът представя информация и анализ на динамиката на потоците по платежния баланс, паричните и кредитните агрегати, връзката им с развитието на реалната икономика и влиянието им върху ценовата стабилност. Процесите и тенденциите при международната конюнктура също са обект на анализ, тъй като българската икономика е под прякото им въздействие.
Документът сочи още, че растежът на депозитите на домакинствата се ускорил през годината, подкрепян от нарастващите доходи от труд и запазващите се предпочитания на домакинствата да съхраняват свободните си средства под формата на депозити в банковата система. В условията на поддържаните от повечето големи банки лихвени проценти по нови срочни депозити за домакинствата на нива близо до нулата растежът на депозитите в сектор "домакинства" продължи да се дължи почти изцяло на овърнайт депозитите.
„През 2023 г. годишният растеж на кредитите за домакинствата се запази много висок, особено в сегмента на жилищното кредитиране. От страна на търсенето основни фактори за растежа на жилищното кредитиране продължиха да бъдат повишаващите се доходи от труд, все още много ниските номинални лихвени проценти по жилищните кредити, които в реално изражение са отрицателни, и запазващите се предпочитания на домакинствата за закупуване на недвижими имоти като алтернативна форма на инвестиция или спестявания. От страна на предлагането влияние за растежа на жилищните кредити оказваха високата ликвидност в банковата система, стабилната капиталова позиция на банките и конкуренцията между тях за пазарен дял в този сегмент“, съобщават още от Централната банка.
