Банки
ЕСП: Надзорът от ЕЦБ върху кредитния риск на банките трябва да се подобри
Financial Tribune
Европейската централна банка (ЕЦБ) не упражнява достатъчен надзор върху банките по отношение на кредитния риск в сектора. Това посочва Европейската сметна палата (ЕСП) в свой доклад.
Европейската централна банка (ЕЦБ) следва да засили надзорната си дейност, за да гарантира добро управление на кредитния риск от страна на банките в ЕС, и по-специално по отношение на кредитополучателите, които не погасяват своите заеми. В своя нов доклад Европейската сметна палата (ЕСП) подчертава голямото значение на този въпрос, тъй като лошото управление на риска от страна на банките може да подкопае тяхната жизнеспособност, както и стабилността на финансовата система като цяло. Въпреки че ЕЦБ е предприела по-сериозни действия по отношение на надзора върху кредитния риск на банките и на необслужваните кредити, тя не е наложила пропорционално по-високи капиталови изисквания на банките с по-висок риск. ЕЦБ също така не е засилила достатъчно надзорните си мерки в случаите, когато са се наблюдавали трайни слабости в управлението на кредитния риск на някои банки.
ЕЦБ упражнява надзор върху приблизително 110 значими банки в 21 държави от ЕС. Тя оценява ежегодно рисковете по отношение на техните кредитни експозиции (например във връзка със стандартите за кредитиране), вътрешно управление, бизнес модел и ликвидност. ЕЦБ също така анализира доколко банките са в състояние да управляват тези рискове. Тя може да наложи допълнителни капиталови изисквания на банките за покриване на установените рискове, както и корективни мерки за смекчаването на тези рискове. Целта на този процес е да се следи за спазването на пруденциалните изисквания на ЕС от страна на банките, както и да се гарантира, че доверието в банките е оправдано. Неотдавна ЕЦБ алармира, че прогнозите за банките се влошават на фона на настоящата сложна икономическа обстановка, а предишните кризи показват, че недостатъчното провизиране може да застраши тяхната жизнеспособност.
„За да се избегне изпадането на банките в неплатежоспособност в резултат на лошо управление на кредитния риск, ЕЦБ трябва да следи за стабилното управление на този риск от страна на банките“, заяви Михаилс Козловс, членът на ЕСП, отговарящ за доклада. „Това е изключително важно предвид значението на доверието в банковия сектор и трудните понастоящем икономически условия.“
Според одиторите оценката на ЕЦБ на кредитните рискове на банките и упражняваният контрол като цяло са на необходимото ниво въпреки някои недостатъци. ЕЦБ обаче не използва ефективно инструментите и надзорните си правомощия, за да следи за пълното обезпечаване на установените рискове с допълнителен капитал, както и за да налага изисквания на банките да управляват по-добре тези рискове. Възприетият през 2021 г. нов подход на ЕЦБ за определяне на размера на капитала, който дадена банка следва да поддържа над регулаторния минимум, не дава гаранции, че различните рискове са добре покрити, и не се прилага последователно от страна на ЕЦБ. По-конкретно ЕЦБ не е наложила пропорционално по-високи изисквания в случаите, когато банките са били изложени на по-високи рискове, което означава, че няма ясна връзка между рисковете и определените от нея изисквания. На практика за банките с най-висок риск ЕЦБ систематично е избирала изисквания от най-долната част на предварително определените диапазони. Освен това одиторите установиха, че ЕЦБ обикновено не е прилагала достатъчно строги надзорни мерки, когато кредитният риск е бил висок и устойчив и са били налице трайни слабости.
Одиторите отправят критики във връзка с недостига на служители, работещи в областта на банковия надзор — както от ЕЦБ, така и от националните надзорни органи, а също така и във връзка с голямата продължителност на надзорния цикъл за 2021 г., в резултат на която извършените оценки може да изгубят актуалността си. От друга страна, одиторите отбелязват, че от 2015 г. насам се наблюдава намаляване на наследените необслужвани кредити (кредитите, класифицирани като необслужвани преди април 2018 г.), което се дължи на редица фактори, сред които са и действията на ЕЦБ. ЕЦБ обаче не е използвала систематично надзорните си правомощия, когато банките не са разполагали с надеждни процеси и данни за установяване и измерване на необслужваните кредити.
