Банки
Редица китайски банки вече не приемат плащания от Русия дори и в юaни - Кремъл търси решение
Kитaйcĸи бaнĸи ca cпpeли дa пpиeмaт плaщaния ĸaĸтo в pyбли, тaĸa и в юaни oт Pycия. Toвa ce дължи нa oпaceниятa oт втopични caнĸции oт cтpaнa нa CAЩ cлeд зacилвaнeтo нa ĸoнтpoлa въpxy тpaнзaĸциитe.
Кремъл окачестви това като „западен натиск“ върху китайските банки, които от седмици не приемат плащания от Русия заради санкциите, дори ако те са направени в юани, предаде АФП.
Pecтpиĸции ca въвeли 13-тaтa и 15-тaтa пo гoлeминa бaнĸи в cтpaнaтa - Ріng Аn Ваnk и Ваnk оf Nіngо, както и DВЅ Ваnk, Grеаt Wаll Wеѕt Сhіnа Ваnk, Сhіnа Zhеѕhаng Ваnk и ĸpeдитни инcтитyции c мeждyнapoдeн ĸaпитaл ĸaтo мecтнитe ĸлoнoвe нa НЅВС, СіtіВаnk, Ѕtаndаrd Сhаrtеrеd Ваnk, ВNР Раrіbаѕ.
„Безпрецедентният натиск, оказван от Съединените щати и Европейския съюз върху Китай, продължава, включително в рамките на нашите отношения. Това създава определени проблеми“, призна говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, запитан по въпроса.
Китай е изключително важен икономически партньор за Русия, особено след началото на руското нападение в Украйна и дъжда от санкции, който се изсипа върху Москва.
Кремъл успя да заобиколи много от тези ограничения, като разви търговските си връзки с партньори като Китай, но изправени пред заплахата от санкции от страна на американците и европейците, много икономически играчи в тези страни намалиха или спряха сделките с Русия.
„Тези китайски финансови институции спряха да приемат плащания в юани от Русия около средата на януари 2024 г., потвърди източник от руския банков сектор. Той подчерта, че този проблем все още е в ход", пише в изданието си от 21 март близкият до Кремъл руски всекидневник „Известия“.
Кремъл, който още на 7 февруари призна за „проблемите“, увери, че ще бъде намерено решение.
„Това не може да бъде пречка за развитието на търговските ни отношения. Благодарение на особения характер на нашите отношения имаме добри шансове да преодолеем тези пречки“, заяви Песков.
В отговор на санкциите Русия „дедоларизира“ икономиката си и през последните месеци значително увеличи обема на финансовите транзакции, извършвани в национални валути с партньори, които ги приемат.
Делът на юана в руския износ е нараснал от 0,4% преди конфликта в Украйна до 34,5%, според данни, публикувани в края на януари от ръководителя на руската централна банка Елвира Набиулина.
Ако китайските банки откажат руски плащания, последиците за Москва могат да бъдат мащабни.
Китай масово внася газ и петрол от съседката си – „почти 50%“ от руския суров петрол, според Кремъл - докато Русия внася електронни компоненти, от които се нуждае както в гражданския, така и във военния сектор.
През 2023 г. двете страни са търгували със стоки на стойност малко над 220 млрд. евро, по данни на китайските митници, което представлява увеличение с повече от 25% за една година.